Шльопинци
Шльопинци или Шлопинци (на гръцки: Δογάνης, Доганис, до 1928 година Σλώπνιτσα, Слопница[1] или Σλοπ, Слоп) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 49 души население (2001).
| Шльопинци Δογάνης | |
  Шльопинци  Шльопинци  Шльопинци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 102 m |
| Население | 49 души (2001) |
| Шльопинци в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено северно от град Боймица (Аксиуполи) на десния бряг на Вардар (Аксиос).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В XIX век Шльопинци е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шлюпници (Chliupnitzi) е посочено като село каза Аврет Хисар с 50 домакинства и 236 жители българи.[2]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шльопинци е село в Гевгелийска каза с 410 жители българи.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шльопенци (Chliopentzi) има 420 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
По време на Балканската война 2 души от Шльопинци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция редактиране
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шлопинци има 60 къщи славяни християни.[7] В 1928 година Шльопинци е смесено местно-бежанско село с 27 семейства и 113 жители бежанци.[8]
Личности редактиране
- Родени в Шльопинци
Андон Николов Малкочов, български революционер, деец на ВМОРО[3]- Андон Петров Папуцчиев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Васил Савов Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Дино Мицов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Илия Георгиев Чаушев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Илия Траянов (Троянов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорта на МОО, Нестроева рота на 3 солунска дружина[9]
- Илия Христов Гюргев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Илия Христов Колев (? – 1927), български просветен деец
- Лазар Цунев (? - 1920), български просветен деец
- Мицо Трайков, български революционер, дееци на ВМОРО[3][10]
- Мицо Узун Траянов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Никола Караризов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Сотир Атанасов Дучков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Ташко Мицев Трайков (1876 – 1901), войвода на ВМОРО
- Трайко Гонев (Ганев, Гонов, 1885/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, 4 и Нестроева рота на 14 воденска дружина[11]
- Христо Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Христо Мицев Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Христо Рутев, български революционер от ВМРО
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.