Мехмед Шукри паша

(пренасочване от Шукри паша)

Мехмед Шукри паша (на турски: Mehmed Şükrü Paşa) е османски военачалник, ръководил отбраната на Одрин през Балканската война.

Мехмед Шукри паша
Məhməd Şükrü Paşa
Роден
1857 г.
Починал
1916 г. (59 г.)
Истанбул, Османска империя
ПогребанИстанбул, Турция
Военна служба
Званиегенерал
Мехмед Шукри паша в Общомедия

Мехмед Шукри постъпва на служба през 1879 година като лейтенант от артилерията. След период на обучение във Франция и служба в Германия се издига бързо в йерархията на османската армия, достигайки чин бригаден генерал на 36-годишна възраст (през 1893). Сам съдейства за израстването на други млади офицери, преподавайки математика и балистика във военната академия в Истанбул.[1]

През август 1903 Мехмед Шукри паша командва войските от Одринския вилает, които потушават с голяма жестокост въстанието на българите в Странджа.[2]

Пленяването на Шукри паша край Одрин, 13 март 1913 г. Генерал Гурко Мархолев е вторият от ляво надясно.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

В края на септември 1912 – броени дни преди избухването на войната с Балканския съюз – Шукри паша е назначен за комендант на Одрин и разположения в града 60-хиляден корпус. Месец по-късно, в резултат от пораженията на Източната армия в сраженията при Лозенград и Бунархисар, крепостта е обкръжена от българите, подпомогнати впоследствие от сръбските си съюзници. Под командването на Шукри паша гарнизонът извършва неколкократни излази и продължава съпротивата, въпреки провала на опита за деблокиране на Одрин в края на януари 1913 и двойното намаление на хлебните дажби за обсадените войници.[3] Капитулира на 13 март, след решителния пробив от българските войски в източния сектор на укрепленията.[4]

Падането на Одрин е краят на военната кариера на Шукри паша. След кратък престой като военнопленник в София той се завръща в Истанбул и се оттегля от активна служба.[1]

През 1998 в Одрин е открит мемориал, а две години по-късно – и музей в памет на Балканската война със статуя на Шукри паша.[5][6]

Източници

редактиране
  1. а б Wasti, Syed Tanvir. The 1912-1913 Balkan Wars and the Siege of Edirne Архив на оригинала от 2013-12-02 в Wayback Machine.. Middle Eastern Sudies, т. 40 (2004), №4, стр. 72-73 (посетен на 13 февруари 2013)
  2. Кьосев, Дино / Данаилов, Ламби. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968, стр. 112-115 (посетен на 13 февруари 2013)
  3. Erickson, Edward. Defeat in Detail. The Ottoman Army in the Balkans 1912-1913. Greenwood Publishing Group, 2003, стр. 141-145, 275-277
  4. Марков, Георги. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913. София, издателство Наука и изкуство, 1989, стр. 320-323 (посетен на 13 февруари 2013)
  5. The Memorial of Şükrü Paşa. The Museum Of Balkan War, архив на оригинала от 8 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090108160747/http://www.trakya.edu.tr/Eng/edirne/museums.htm, посетен на 13 февруари 2013 
  6. Камелия Мирчева, Турско кафе, подсладено с българска история и още нещо (посетен на 13 февруари 2013)