Шутово

селище в Северна Македония

Шутово (на македонска литературна норма: Шутово; на албански: Shutova) е село в Северна Македония, в община Кичево.

Шутово
Шутово
— село —
Джамия в Шутово
Джамия в Шутово
41.5472° с. ш. 21.0222° и. д.
Шутово
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина905 m
Население760 души (2002)
Пощенски код6262
Шутово в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните склонове на Челоица.

В XIX век Шутово е смесено българо-албанско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шутово (Choutovo) е посочено като село с 57 домакинства със 140 жители мюсюлмани и 58 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Шутово живеят 6 българи християни и 340 арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шутово е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Шутово има 2 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шутово има 16 българи екзархисти.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Шутово като смесено българо-албанско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 760 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 12
албанци 737
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 11

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Личности

редактиране
Починали в Шутово
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007