Щефан Хермлин

Щефан Хермлин (на немски: Stephan Hermlin), с рождено му име Рудолф Ледер, е германски поет, белетрист, есеист и преводач.

Щефан Хермлин Stephan Hermlin
Щефан Хермлин през 1952 г.
Роден	13 април 1915 г. Кемниц, Германия
Починал	6 април 1997 г. Берлин, Германия
Професия	поет, белетрист, есеист, преводач
Националност	Германия
Уебсайт	Страница в IMDb
Щефан Хермлин в Общомедия

Живот

Щефан Хермлин е роден в Кемниц.

Хермлин израства в интелигентско буржоазно еврейско семейство на имигранти, но още като юноша влиза в Комунистическия младежки съюз и се включва в борбата срещу националсоциализма – организира нелегална печатница в Берлин. През 1936 г. емигрира в Палестина и като интербригадист участва в Гражданската война в Испания, а после се установява във Франция, където след немската окупация е арестуван и пратен в лагер. С помощта на френски партизани Хермлин успява да избяга в Швейцария.

Щефан Хермлин през 1954 г. в Берлин

Творчество

След Втората световна война Щефан Хермлин се завръща в Германия и работи в радиото във Франкфурт на Майн. Публикува книгата си „Дванадесет балади за големите градове“ (1945), където се проявява като значим поет на следвоенната епоха – неговата езикова мощ се родее с творчеството на Георг Хайм и ранния Йоханес Р. Бехер, издава влияния на експресионизма и лириката на барока, на Суйнбърн и Аполинер. Излиза и стихосбирката му „Пътищата на страха“ (1946).

ГДР и ФРГ

През 1947 г. Хермлин се преселва в тогавашната съветска окупационна зона – по-късно ГДР – и отдава силите си за културното възстановяване на страната. Публикува стихосбирките „Двадесет и две балади“ (1947) и „Полетът на гълъба“ (1952).

Щефан Хермлин в председателството на Съюза на немските писатели, 1988 г.

През 1962 г. е сред организаторите на литературно четене на млади автори в Академията на изкуствата на ГДР, от което започва свободомислещата лирическа вълна на шестдесетте години. Това начинание му струва на Хермлин уволнението като секретар по въпросите на поезията в Академията. През 1968 г. той критикува смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, а през 1976 г. е сред инициаторите на протеста от страна на видни писатели срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и изгонването му от страната.

От 1976 г. Щефан Хермлин е член и на Западноберлинската академия на изкуствата. Неговите „Събрани стихотворения“ излизат в 1979 г. и като допълнено издание в 1981 г.

Своите размишления за поезията и своеобразието на литературния процес, за културата на духовното унаследяване и осмислянето на житейския път Хермлин излага в автобиографичната си книга „Вечерна светлина“ (1979).

Библиография

„Разкази“ (1966)

• Zwölf Balladen von den großen Städten, 1945
• Der Leutnant York von Wartenburg, Erzählung, 1946
• Die Straßen der Furcht, 1946
• Ansichten über einige neue Schriftsteller und Bücher (mit Hans Mayer), Aufsätze, 1947
• Reise eines Malers in Paris, Erzählung, 1947
• Die Zeit der Gemeinsamkeit, Erzählungen, 1949
• Die erste Reihe, Porträts, 1951, 1975
• Der Flug der Taube, Gedichte, 1952
• Die Vögel und der Test, 1958
• Begegnungen: 1954-1959, 1960
• Gedichte und Prosa, 1966
• Erzählungen, 1966, 1974
• Die Städte, Gedichte, 1966
• Scardanelli, Hörspiel, 1969
• Lektüre: 1960-1971, Aufsätze, Essays, Antworten auf Umfragen, 1974, 1997
• Die Argonauten, Erzählung, 1974

Гробът на Щефан Хермлин в Берлин

• Abendlicht, 1979
• Aufsätze, Reportagen, Reden, Interviews (Hrsg. von Ulla Hahn), 1980
• Gedichte, 1981
• Äußerungen 1944-1982, Aufsätze, Reden, Reportagen und Interviews, 1983
• Texte. Materialien. Bilder Zusammengestellt von Hubert Witt, 1985
• Lebensfrist, Gesammelte Erzählungen, 1987
• Gedichte und Nachdichtungen, 1990
• Erzählende Prosa, 1990
• In den Kämpfen dieser Zeit, Reden. Gespräche, 1995
• Entscheidungen. Sämtliche Erzählungen, 1995

Награди и отличия

• 1948: Heinrich-Heine-Preis des Schutzverbandes Deutscher Autoren
• 1950: „Национална награда на ГДР“ (für das Mansfeld-Oratorium)
• 1954: „Национална награда на ГДР“ (für Mitarbeit an einem Dokumentarfilm über Ludwig van Beethoven)
• 1958: F.-C.-Weiskopf-Preis
• 1972: „Награда Хайнрих Хайне“ на Министерството на културата на ГДР
• 1975: „Национална награда на ГДР“ първа степен
• 1980: „Vaterländischer Verdienstorden“ in Gold

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Щефан Хермлин
• Поезия от Щефан Хермлин Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Щефан Хермлин в Die LYRIKwelt
• ((en)) Щефан Хермлин в Internet Movie Database