Щокавско наречие

(пренасочване от Щокавски диалекти)

Щокавското наречие (на сърбохърватски: štokavsko narječje) е диалектна група в сърбохърватския език, обхващаща повечето негови диалекти.

Щокавско наречие
štokavski
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Flag of Montenegro.svg Черна гора
Flag of Kosovo.svg Косово
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Западни южнославянски
....-Сърбохърватски
.....→Щокавски
Shtokavian subdialects1988.png

То е една от трите основни диалектни групи в сърбохърватския – наред с чакавската и кайкавската, – които имат ограничена взаимна разбираемост и понякога са определяни като три самостоятелни езика. Трите форми дължат наименованията си на произношението на думата „какво“ (съответно като „що“, „ча“ и „кай“), но се различават и по много други характеристики.[1]

Щокавските диалекти са основа за всички съвременни книжовни норми на сърбохърватския – сръбска, хърватска, босненска и черногорска.

ПонятиеРедактиране

Терминологичното понятие за щокавски диалект възниква след образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци, съответно Югославия. Сред подръжниците за създаването на общ сърбохърватски, даже сърбохърватскословенски език, е дори Иво Андрич. Ентусиазмът е голям, но реалностите други. Под въздействие на великосръбската доктрина се пристъпва към кодифицирането (стандартизирането) на новия език. За целта фразеологично различните кайкавски и чакавски хърватски говори са обособени в отделни „диалекти“, а всички останали говори са вкарани в графата щокавски, под което се разбира, че те употребяват, като общо правило, въпросителното местоимение що (българско книжовно: какво) в разговорната реч.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

При кодифицирането на новия език не са взети предвид редица исторически, етнографски, културни и религиозни дадености в различията между отделните южнославянски народи населяващи територията на бивша Югославия. В резултат на езиковия експеримент се получава една мешавица (ср. мешавина), чието разговорно и жаргонно название добива на български името шльокавица (използвано въобще в пейоративен смисъл, като обозначение на език за комуникация /включително в интернет/). Това е така, най-вече поради обстоятелството, че сърбите от старото княжство и кралство, както и черногорците използват кирилицата за азбука, а сърбите от Войводина, бошняците (включително в Санджак), хърватите и словенцителатиницата, и тази даденост не е възможно да се измени, още повече лесно и бързо. При въвеждането на езика, подобно и на нацията югославяни, не са отчетени редица съществени определящи фактори, най-важните от които са:

БележкиРедактиране

  1. Алекзандър, Ронел. Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 350 – 352.