Тази статия е за геоложкия период. За минерала вижте креда.
Креда
преди 145.5–65.5 милиона години
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 30 Vol %[1]
(150 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 1700 ppm[2]
(6 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 18 °C[3]
(4 °C над съвр. ниво)


Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Кредата (на латински: creda означаващо креда, тебешир) [4] е третият и последен период от мезозойската ера. С продължителност от около 70 млн. години тя е най-дългият период от мезозоя.

Геохроноложка скала редактиране

Геохроноложки поделения (единици за време):
(В скоби са дадени стратиграфските поделения (единици за скали))

Период (система) Eпоха (отдел) Надетаж Век (етаж) Млн. години назад
Креда Горна креда Сенонски Мастрихтски 70,6 ± 0,6 – 65,5 ± 0,3
Кампански 83,5 ± 0,7 – 70,6 ± 0,6
Сантонски 85,8 ± 0,7 – 83,5 ± 0,7
Кониаски 89,3 ± 1 – 85,8 ± 0,7
Туронски 93,5 ± 0,8 – 89,3 ± 1,0
Ценомански 99,6 ± 0,9 – 93,5 ± 0,8
Долна креда Албски 112 ± 1 – 99,6 ± 0,9
Аптски 125 ± 1 – 112 ± 1,0
Неокомски Баремски 130 ± 1,5 – 125 ± 1,0
Хотривски 136,4 ± 2 – 130 ± 1,5
Валанжински 140,2 ± 3 – 136,4 ± 2,0
Бериаски 145,5 ± 4 – 140,2 ± 3,0

Климат редактиране

В началото на периода се забелязва захлаждане, което всъщност започва още през юра. На по-високите места снеговалежите са често явление.[5]. След това обаче температурите се повишават отново и се задържат високи до края на периода.[5] Една от причините за това е засилената вулканична дейност и увеличението на концентрацията на въглероден двуокис. Нивото на океаните се повдига, а температурите се запазват значително по-високи отколкото са днес.[6][7]

Геология редактиране

В течение на креда се разделят континентите и става разместване на отделните плочи. Южна Америка и Африка се отделят една от друга, а Атлантическият океан се разширява. Африка, Индия и Австралия започват да се отдалечават, а на юг от екватора се появяват огромни острови.

Растения редактиране

През креда се появяват покритосеменните растения, цветята, което води до разнообразие и сред насекомите.

Животни редактиране

Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги, но през горна креда започва бързо упадъкът им, а в края на периода амонитите и белемнитите изчезват. Динозаврите достигат 5 – 6 метра височина и до 20 метра дължина – ихтиозаври, птеродактили, титанозаври, плезиозаври и мозазаври. Птеродактилите заемат почти цялата ниша на летящите хищници, въпреки че вече са се появили истински птици. Много разпространени са морските безгръбначни – мидите, охлювите, морските таралежи.[8] Появяват се насекомите, големите фораминифери, костните риби и др.[9] Краят на периода се характеризира с измирането на динозаврите.

Появяват се първите плацентни млекопитаещи. Възникват съвременните гущери и змии, а също така и акули.

Измиране редактиране

В края на периода креда става най-известното масово измиране на животински и растителни видове. Сред тях са амонитите, белемнитите, динозаврите и голосеменните. Измират 30 – 50% от видовете.

Причините за тази катастрофа не са известни. Съществуват няколко теории:

  • Астероид – добива популярност напоследък, според нея Земята се сблъсква с астероид, последвано от „астероидна зима“. На Земята наистина съществува кратер, който свидетелства за сблъсък с астероид с диаметър 10 км преди около 65 милиона години. Но тази теория не може да обясни защо други видове оцеляват. Освен това много видове започват да измират преди това.
  • Засилена вулканична дейност и промяна на климата – Поради засилване на геоложката активност (разместване на континентите) множество вулкани изригват и се увеличава количеството на метана в атмосферата. По принцип този парников газ е заключен чрез съединенията му с водата на дъното на океаните или в ледниците, но засилената вулканична активност го освобождава. Метанът има много по-силно парниково въздействие спрямо често обсъждания въглероден оксид, което би могло да предизвика постепенна, но съществена промяна на климата и бавно измиране на по-трудно приспособимите видове.
  • Разделянето на континентите
  • Смяна на полюсите чрез изчезване на магнитното поле на Земята (Учени считат, че това е периодично явление, случващо се през около 9 млн. години)

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
  2. Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
  3. Image:All palaeotemps.png
  4. Glossary of Geology. 3rd ed. Washington, D.C., American Geological Institute, 1972. с. p. 165.
  5. а б The Berrasian Age, архив на оригинала от 20 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101220223930/http://palaeos.com/Mesozoic/Cretaceous/Berriasian.html, посетен на 2008-02-15 
  6. „Warmer than a Hot Tub: Atlantic Ocean Temperatures Much Higher in the Past“ PhysOrg.com. Посетен на 6 март 2012.
  7. Skinner, Brian J., and Stephen C. Porter. The Dynamic Earth: An Introduction to Physical Geology. 3rd ed. New York: John Wiley & Sons, Inc., 1995. ISBN 0-471-59549-7. p. 557
  8. Димитрова, Наталия. Долна креда, Охлюви и миди (Gastropoda и Bivalvia) // Фосилите на България. Т. ІV б. Българска академия на науките, 1974.
  9. Цанков, Васил. Горна креда (Големи фораминифери, Anthozoa, Gastropoda и Bivalvia) // Фосилите на България. Т. V. Българска академия на науките, 1981.