Южен подковонос

вид бозайник

Южният подковонос (Rhinolophus euryale) е вид насекомоядни бозайници от разред Прилепи. Среща се и в България.

Южен подковонос
Rhinolophus euryale-cropped.jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Подковоносови (Rhinolophidae)
род:Подковоноси (Rhinolophus)
вид:Южен подковонос (R. euryale)
Научно наименование
Blasius, 1853 г.
Разпространение
Mediterranean Horseshoe Bat area.png
Южен подковонос в Общомедия
редактиране

ПодвидовеРедактиране

  • R. e. euryale (Blasius, 1853)
  • R. e. judaicus (Matschie, 1904)

Физическа характеристикаРедактиране

Основните размери на южния подковонос са:[3]

  • Дължина на тялото: 4,3–5,8 cm
  • Дължина на опашката: 2,2–3 cm
  • Размах на крилата: до 29 cm
  • Маса: 10–17,5 g

Прилича на подковоноса на Мехели, но е по-дребен, с по-широка подкова и по-дълъг и тесен горен издатък на седлото. Гърбът е сиво-кафяв, а корема е сиво-бял до жълтеникав. Крилата са светло сиви. Младите имат изцяло сива окраска.[4]

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Разпространен е в средиземноморския регион на Европа, Северна Африка и Югозападна Азия до Туркменистан (без Арабския полуостров). В България се среща в цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 m.[3]

Обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми.[4]

Начин на живот и храненеРедактиране

Колониален вид,[4] но на много места е рядък и не образува колонии.[5] Виси от таваните на пещерите. Често отделните индивиди обгръщат с крила съседите си и лижат лицата и главите им. Допуска съвместно съжителство с други видове подковоноси. Изпада в зимен сън, който прекарва в пещери и минни галерии при температура около 10 °C.[4]

Напуска убежището си късно след залез слънце. Ловува основно в гори и покрайнините им, по-рядко из крайречна дървесна растителност.[6] Хваща плячката си от кората на дървета и храсталаци. Лети ниско и бавно, умее да „увисва“ във въздуха. Храни се с молци и други нощни насекоми.[4]

Размножаване и развитиеРедактиране

В размножителните убежища може да се съберат от 50 до 100 женски. Малкото излита в средата на юли. В същото време женската забременява отново.[4]

Природозащитен статутРедактиране

  • Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Уязвим (Vulnerable VU)[7]
  • Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV[8]

Състоянието на популацията му като цяло е с тенденция на нарастване.[7] Влошено е състоянието на популацията в северната част на ареала, което се дължи на безпокойство от човека.[4] Числеността на популацията в България се оценява на 40 000 индивида.[9]

БележкиРедактиране

  1. Rhinolophus euryale (Blasius, 1853). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 май 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Южен подковонос. Посетен на 26 март 2012
  3. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 174-177.
  4. а б в г д е ж Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
  5. Марков (1988), стр. 133
  6. Иванова (2005), стр. 5
  7. а б Chiroptera Specialist Group 1996. Rhinolophus euryale. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 април 2008.
  8. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
  9. Иванова (2005), стр. 21

ЛитератураРедактиране

  • Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
  • Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399

Външни препраткиРедактиране