Южните Карпати, наричани още Трансилвански Алпи (на румънски: Carpaţii Meridionali; на сръбски: Južni Karpati; на немски: Transsilvanischen Alpen; на унгарски: Déli-Kárpátok) е мощна планинска верига, част от Карпатите, разположена на тероторията на Южна Румъния.[1]

Южни Карпати
Varful-Moldoveanu-scenery.jpg
Reliefkarte Rumänien.png
45.6° с. ш. 24.7333° и. д.
Местоположение на картата на Румъния
Общи данни
Местоположение  Румъния
Част от Карпати
Най-висок връх Молдовяну
Надм. височина 2544 m
Подробна карта
Carpatii Meridionali.png
Южни Карпати в Общомедия


Географска характеристикаРедактиране

Граници, големинаРедактиране

Южните Карпати се простират на протежение около 300 km от изток на запад и на югозапад. На изток прохода Предял (1033 m) ги отделя от Източните Карпати, а на югозопад пролома Железни врата (Джердап) на река Дунав – от т.н. неофициално Сръбски Карпати. На север склоновете на планината се спускат към Трансилванското плато, на запад – към Среднодунавската низина, а на юг – към Долнодунавската низина.[1]

Деление, геоложки строеж, релефРедактиране

Южните Карпати на три места са прерязани от проломите на реките Олт, Жиу и Черна и се делят на отделни високо- и нископланински масиви. От изток на запад последователно се редуват планините и хребетите: Бучеджи (2507 m), Езер (2463 m), Фъгъраш (Молдовяну 2544 m), Козия (1677 m), Лотру (2034 m), Чиндел (2245 m), Къпъцина (2103 m), Паринг (2518 m), Сурян (2130 m), Пояна Рускъ (1378 m), Ретезат (2509 m), Вълкан (1870 m), Годяну (2290 m), Царку (2190 m), Мехединци (1462 m), Семеник (1445 m), Догнеча (615 m), Анина (1160 m), Локва (549 m) и Алмаш (1226 m). Последните 5 планини са известни и под името Банатски планини. Южните Карпати са изградени от гранити, гнайси, варовици и пясъчници. Най-високите им части имат алпийски релефни форми. В целия регион на планината се проявява силна сеизмична дейност.[1]

ВодиРедактиране

Южните Карпати са важна хидрографска област, от която водят началото си множество реки, като всички се отнасят към водосборния басейн на Дунав: Тимиш, Караш, Нера, Черна, Жиу, Мотру, Олт, Олтец, Тополог, Ведя, Арджеш, Дъмбовица, Яломица и др.[1]

РастителностРедактиране

Подножията на планината и долните части на склоновете ѝ на височина до 900 – 1000 m са заети от дъбови и букови гори, нагоре (до 1700 m) – предимно иглолистни, сменящи се още по-нагоре с храсталаци, субалпийски и алпийски пасища.[1]

ИкономикаРедактиране

Южните Карпати са богати на различни полезни изкопаеми – нефт по южното подножие (Флорещи, Питещ и др.), каменни въглища (Петрошени), каменна сол и др. В планината функционират много планинско-климатични (Синая) и балниоложки курорти (Кълимъкещи, Бъиле-Еркулане, Бъиле-Говора, Бъиле-Олитещи и др.).[1]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране