Среднодунавска низина

Среднодунавската низина e обширна низина в Централна Европа в басейна на средното течение на река Дунав с дължина от североизток на югозапад около 550 km и около 500 km от северозапад на югоизток, простираща се на площ от около 200 хил.km², основно на територията на Унгария, а периферните ѝ части – в пределите на Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения.[1]

Среднодунавска низина
Pannonian Basin.svg
Europe relief laea location map.jpg
46.5° с. ш. 20° и. д.
Местоположение на картата на Европа
Общи данни
МестоположениеFlag of Hungary.svg Унгария
Flag of Austria.svg Австрия
Flag of Slovakia.svg Словакия
Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Slovenia.svg Словения
Надм. височина100 – 200 m
Дължина550 km
Ширина500 km
Площ200 000 km2
РекиДунав, Тиса, Драва, Сава, Муреш, Кьорьош
Инфраструктура
СелищаБудапеща, Сегед, Загреб, Белград, Нови Сад, Братислава, Тимишоара
Carpathian-Basin.jpg
Среднодунавска низина в Общомедия
Карта на Среднодунавската низина

Географска характеристикаРедактиране

Граници, релеф, геоложки строежРедактиране

Низината представлява междупланинско тектонско понижение, обкръжено от Алпите на запад, Карпатите на север, изток и югоизток, Динарските планини на югозапад и планините на Сърбия на юг. Основата ѝ е изградена от неогенски варовици, пясъчници и глини, които през плейстоцена се препокрити от льос и льосовидни наслаги, еолови пясъци и алувиални наслаги. Надморската ѝ височина варира между 100 и 200 m. Повърхността ѝ е плоска в Алфьолд (на изток от Дунав) или слабохълмиста в Дунантул (на запад от Дунав) с отделни изолирани ниски планини и възвишения (т.н. Заддунавско средногорие с височина до 704 m в масива Бакон). На северозапад е разположена равнината Кишалфьолд, голяма част от която представлява наносен конус на древния Прадунав. В пределите на Среднодунавската низина влизат също Загребския басейн (на югозапад) и долините на реките Драва и Сава на юг. В низината се разработват находища на боксити (Гант, Искасентдьорд в Унгария), нефт и газ (на югоизток), кафяви въглища (на североизток) и др.[1]

Климат, водиРедактиране

Климатът е умерен, континентален, на изток засушлив. Средна януарска температура -1, -2°С, средна юлска 20-22°С. Годишна сума на валежите 500-600 mm, а в периферните по-високи райони до 900 mm. Основна водна артерия е река Дунав, която я пресича от запад на изток, а след това на юг. Други големи реки, всички отнасящи се към водосборния басейн на Дунав са Тиса, Драва, Сава, Муреш, Кьорьош, Мур и др. В западната ѝ част е разположено най-голямото средноевропейско езеро Балатон.[1]

Почви, растителностРедактиране

Преобладават черноземните и алувиални почви, които на места са засолени. Почти повсеместно Среднодунавската низина е земеделски усвоена като основните селскостопански култури са пшеница, царевица, овощни насаждения, лозя. Незначителни участъци са заети от лесостепи, основно в ниските планини на запад и периферните по-високи части.[1]

НаселениеРедактиране

Среднодунавската низина е един от най-гъсто заселените райони на Европа, като тук са разполжени множество големи градове: столиците Будапеща, Загреб, Белград и Братислава, Тимишоара, Печ, Дебрецен, Сегед, Дьор и др.[1]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране