Среднодунавска низина

Среднодунавската низина e обширна низина в Централна Европа в басейна на средното течение на река Дунав с дължина от североизток на югозапад около 550 km и около 500 km от северозапад на югоизток, простираща се на площ от около 200 хил.km², основно на територията на Унгария, а периферните ѝ части – в пределите на Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения.[1]

Среднодунавска низина
Pannonian Basin.svg
Europe relief laea location map.jpg
46.5° с. ш. 20° и. д.
Местоположение на картата на Европа
Общи данни
Местоположение  Унгария
 Австрия
 Словакия
 Украйна
 Румъния
 Сърбия
 Хърватия
 Словения
Надм. височина 100 – 200 m
Дължина 550 km
Ширина 500 km
Площ 200 000 km2
Реки Дунав, Тиса, Драва, Сава, Муреш, Кьорьош
Инфраструктура
Селища Будапеща, Загреб, Белград, Братислава, Тимишоара
Carpathian-Basin.jpg
Среднодунавска низина в Общомедия
Карта на Среднодунавската низина

Географска характеристикаРедактиране

Граници, релеф, геоложки строежРедактиране

Низината представлява междупланинско тектонско понижение, обкръжено от Алпите на запад, Карпатите на север, изток и югоизток, Динарските планини на югозапад и планините на Сърбия на юг. Основата ѝ е изградена от неогенски варовици, пясъчници и глини, които през плейстоцена се препокрити от льос и льосовидни наслаги, еолови пясъци и алувиални наслаги. Надморската ѝ височина варира между 100 и 200 m. Повърхността ѝ е плоска в Алфьолд (на изток от Дунав) или слабохълмиста в Дунантул (на запад от Дунав) с отделни изолирани ниски планини и възвишения (т.н. Заддунавско средногорие с височина до 704 m в масива Бакон). На северозапад е разположена равнината Кишалфьолд, голяма част от която представлява наносен конус на древния Прадунав. В пределите на Среднодунавската низина влизат също Загребския басейн (на югозапад) и долините на реките Драва и Сава на юг. В низината се разработват находища на боксити (Гант, Искасентдьорд в Унгария), нефт и газ (на югоизток), кафяви въглища (на североизток) и др.[1]

Климат, водиРедактиране

Климатът е умерен, континентален, на изток засушлив. Средна януарска температура -1, -2°С, средна юлска 20-22°С. Годишна сума на валежите 500-600 mm, а в периферните по-високи райони до 900 mm. Основна водна артерия е река Дунав, която я пресича от запад на изток, а след това на юг. Други големи реки, всички отнасящи се към водосборния басейн на Дунав са Тиса, Драва, Сава, Муреш, Кьорьош, Мур и др. В западната ѝ част е разположено най-голямото средноевропейско езеро Балатон.[1]

Почви, растителностРедактиране

Преобладават черноземните и алувиални почви, които на места са засолени. Почти повсеместно Среднодунавската низина е земеделски усвоена като основните селскостопански култури са пшеница, царевица, овощни насаждения, лозя. Незначителни участъци са заети от лесостепи, основно в ниските планини на запад и периферните по-високи части.[1]

НаселениеРедактиране

Среднодунавската низина е един от най-гъсто заселените райони на Европа, като тук са разполжени множество големи градове: столиците Будапеща, Загреб, Белград и Братислава, Тимишоара, Печ, Дебрецен, Сегед, Дьор и др.[1]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране