Херцогство Юлих-Берг

(пренасочване от Юлих-Берг)

Юлих-Берг (на немски: Herzogtum Jülich-Berg) е регионално обединение в Свещената римска империя, чиято територия включва свързаните с лична уния херцогства Юлих и Берг от 1423 до 1795 г. Те формално са винаги различни херцогства, но имат общи херцози с 1 глас в Имперския княжески съвет.

Херцогство Юлих-Берг
1423 – 1795
      
Герб
Герб
Карта на Берг и Юлих през 1560 г.
Карта на Берг и Юлих през 1560 г.
Столица

Столица е Дюселдорф, следват го Хайделберг (1718), Манхайм (1720), Мюнхен (1777). Управляват династиите: Юлих-Хаймбах, Марк (1511), Пфалц-Нойбург (1614), Курпфалц (1685), Курбавария (1777).

В края на 18 век там живеят 400 000 жители. Следват: ляво от Райн: Département de la Roer (Франция) (1798), дясно от Райн: Велико херцогство Берг (1806).

През 1795 г. свършва връзката на Юлих и Берг, когато Франция си взема Юлих през Първата коалиционна война. В държавния съюз на Рейнския съюз Берг става през 1806 г. Велико херцогство Берг – наполеонска сателитна държава и изчезва през 1813 г. в резултат на Освободителните войни.

През 1815 г. територията на бившите херцогства попада към Прусия, през 1822 г. е част на Рейнската провинция, от 1946 г. принадлежи към Северен Рейн-Вестфалия.

Херцози на Юлих-Берг редактиране

През 1423 г. измира Юлихската главна линия и херцог Адолф от бергската линия поема управлението и в Юлих, с което се основава Юлих-Берг.

Дом Юлих(-Хаймбах) редактиране

от 1437 в персоналунион с Равенсберг

Дом (Клеве-)Марк редактиране

в персоналунион с Равенсберг, от 1521 също с Клеве-Марк, 1538 – 1543 с Гелдерн

1609 – 1614 Наследствени междуособности

Дом Вителсбахи редактиране

В лична уния с Пфалц-Нойбург, от 1685 също Курпфалц, 1742 Зулцбах, 1777 Курбавария.

Източници редактиране

  • Friedrich Küch, Landtagsakten von Jülich-Berg. II Reihe 1624 – 1653, Bd. 1, 1624 – 1630, Düsseldorf 1925, Publikationen der Gesellschaft für Rheinische Geschichtskunde Bd. 11.
  • Köbler, Gerhard, „Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart“, München 1995, S. 650