Доспат (язовир)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Доспат.
„Доспат“ е язовир в Западните Родопи. Разположен на 1200 m надм. височина, площта му е 22,1 km²[1] и е сред най-големите по площ и обем в България.[2] Част е от Каскадата „Доспат-Въча“, в която е основния водоем на нейното първо стъпало и изпълнява ролята на многогодишен изравнител.[1] Язовирът е дълъг 19 km и широк около 3 km, разположен в посока северозапад – югоизток в землищата на градовете Доспат и Сърница, които са свързани с живописен път, минаващ по североизточния му бряг.
| Доспат | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Доспат, Република България |
| Надм. височина | 1200,5 m |
| Построен | 1968 г. |
| Язовирна стена | |
| Вид | Каменонасипна с глинено ядро |
| Височина | 60,5 m |
| Дължина | 230 m |
| Преливници | 1x36 m³/s |
| Езеро | |
| Дължина | 19 km |
| Ширина | 3 km |
| Площ | 22,1 km² |
| Воден обем | 449 300 000 m³ |
| Приток | река Доспат, канали „Вищерица – Канина“, „Бистрица“ и „Осина 3“ |
| Водосб. басейн | 495 km² |
| Доспат в Общомедия | |
Язовирът е построен през 1963 – 1968 година в долината на река Доспат, непосредствено над град Доспат,[1] като завиряването му започва през 1967 г.[3] Преди това наводнените от него територии са плодородна долина, в която се сеели житни култури, жители на селата от целия край са наемани като жътвари за прибирането на реколтата. Построяването на язовира и наводняването на долината довежда до евакуиране на селата Орлино (Бо̀залан/Бо̀зилан)[4], разположено от западната страна на реката, и Бърдуче (Бардакчи)[5] и частично Крушата (Армутчук/Арнудли), разположени от източната страна. В залятото землище на Орлино през Втората световна война действа военно летище.[1]
Освен от река Доспат, язовирът се захранва и с води, събирани от система от деривации, прехвърлящи към него водни количества от горните водосбори на редица притоци на Доспат и Места – Осинска река, Вищерица, Канина, Вълчелъшка, Кара борун, Кара Али, Каяли дере, Величка, Бистрица и други.[1] По този начин в язовира годишно се вливат допълнително 10 милиона m3 вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ по-нататък по каскадата с 10% или 10 GWh годишно. Водата от язовир Доспат се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу към следващите четири стъпала на Каскадата „Доспат-Въча“.
Язовирната стена е каменнонасипна с глинено ядро, височина 60,5 m и дължина по короната 230 m. Разположена е в район с 3 свлачища, които са подложени на постоянно наблюдение. Преливникът е траншеен, разположен на левия бряг и с капацитет 36 m³/s. Той се отвежда по дълъг 51,5 m тунел, 28 m канал, 95 m бързоток и след преминаване през енергогасител се зауства в река Доспат. Язовирът няма специален изпускател и може да се източва само през изпускателите на напорната деривация на ВЕЦ „Тешел“. Това е причина за преливането му през преливника през 1971 година, когато ВЕЦ „Тешел“ не работи.
Язовир „Доспат“ е средище на спортен риболов.[1] Може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 70 – 72.
- ↑ Язовир Доспат, статия в Journey.bg
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, 2008. ISBN 978-954-280-291-4. с. 59.
- ↑ Орлино в GeoNames
- ↑ Бърдуче в GeoNames
Външни препратки
редактиране- Язовир Доспат в сайта на НЕК Архив на оригинала от 2019-04-28 в Wayback Machine.
- Язовир Доспат – информационен сайт
- Язовир Доспат