Уикипедия

Каскада „Доспат-Въча“

водноелектрическа каскада в България

Каскадата „Доспат-Въча“ е водноелектрическа каскада в Западните Родопи, разположена на територията на областите Смолян, Пазарджик и Пловдив и собственост на Националната електрическа компания. Съоръженията на каскадата са изградени между 1963 и 2010 година от „Хидрострой“.[1]

Каскада „Доспат-Въча“
42.0269° с. ш. 24.4719° и. д.
Каскада „Доспат-Въча“
Местоположение в България
Видводноелектрическа каскада
Местоположение България
Изграждане1963 – 2010 г.
СобственикНационална електрическа компания

С площ на водосборната област 2083 km², тя е сред хидротехническите системи с най-голяма сложност в България, с множество комплексни планински деривации, прехвърлящи значителни водни количества между различни речни басейни, главно от басейните на Места и Доспат към този на Въча. Надморската височина на водосборната област варира от 2191 m на връх Голям Перелик до 420 m при язовир „Кричим“.[2]

С обща максимална генерирана мощност от 495 MW каскадата е сред най-големите хидроенергийни комплекси в България.

Производство на електроенергия

редактиране

Каскадата „Доспат-Въча“ има обща инсталирана мощност от 489 MW.[3]

Характеристика на ВЕЦ по каскадата „Доспат-Въча“
ВЕЦ Нетен пад
на водата (m) 		Максимален обем
(m3/s) 		Генерирана мощност
годишно (GWh)
ВЕЦ „Тешел“ 341 26 18
ВЕЦ „Девин“ 156 72,8 145
ВЕЦ „Цанков камък“ 135,4 69,5 185
ПАВЕЦ „Орфей“ 65,8 120 154
ВЕЦ „Въча 2“ 11,4
ВЕЦ „Кричим“ 172 61 256
ВЕЦ „Въча 1“ 17,6

Структура на каскадата

редактиране

Каскадата „Доспат-Въча“ включва събирателни деривации, 5 язовира и 2 други изравнителя, 1 помпено-акумулационна водноелектрическа централа и 7 други водноелектрически централи, разпределени в 5 стъпала с по един хидровъзел на всяко от тях.[1]

Хидровъзел „Доспат-Тешел“

редактиране
  Основни статии: Доспат (язовир) и ВЕЦ „Тешел“
 
Язовир „Доспат“

В Хидровъзел „Доспат-Тешел“ влизат язовир „Доспат“, ВЕЦ „Тешел“ и система от деривационни съоръжения.[4]

Язовир „Доспат“ е построен на река Доспат, като освен от нея се захранва и от три събирателни деривации:[5]

  • Събирателна деривация „Вищерица-Канина“ събира води от реките Вищерица, Канина, Вълчелъшка, Караборун, Кара Али, Каяли дере и други на надморска височина 1240 m. Тя има обща дължина 18 km и се влива в река Доспат преди вливането ѝ в язовира. Водосборната ѝ област е с площ 146 km², а максималното водно количество – 12,22 m³/s.
  • Събирателна деривация „Бистрица“ събира води от реките Бистрица и Величка на надморска височина 1205 m. Тя има обща дължина 9,8 km и се влива в язовира. Водосборната ѝ област е с площ 46 km², а максималното водно количество – 3,12 m³/s.
  • Събирателна деривация „Осина“ събира води от река Осинска на надморска височина 1210 m. Тя има обща дължина 12,2 km и се влива в язовира. Водосборната ѝ област е с площ 49 km², а максималното водно количество – 1,60 m³/s.

Язовир „Доспат“ има завирен обем 449 млн. m³ и изпълнява ролята на многогодишен изравнител за цялата каскада. Построен е през 1963 – 1968 в днешните землища на градовете Доспат и Сърница. Язовирната стена е каменнонасипна с глинено ядро, височина 60,5 m и дължина по короната 230 m.[6]

Главната напорна деривация на ВЕЦ „Тешел“ започва от водовземна кула зад лявата страна на язовирната стена и продължава със 732 m надземен тръбопровод, 16 km напорен тунел, подземна водна кула с височина 110 m с апаратна камера и завършва с подземен тръбопровод с дължина 522 m до централата. Деривацията пресича Хайдушки дол с дълъг 53 m мост и Боринска река с дълъг 184 метра дюкер. Чрез висока 98 m шахта при село Змеица в деривацията се вливат водохващанията „Караджа дере“ (водосборна област 39 km² и максималното водно количество – 7,75 m³/s) и „Белдоново дере“ (водосборна област 26 km² и максималното водно количество – 1,50 m³/s). [7]

ВЕЦ „Тешел“ е разположен в землището на Борино. Централата е деривационна, с две френсисови турбини с обща инсталирана мощност 60 MW и е пусната в експлоатация през 1972 година. Отработените от нея води се вливат директно в долния ѝ изравнител, част от второто стъпало на каскадата.[8]

Хидровъзел „Тешел“

редактиране
  Основни статии: Тешел (язовир) и ВЕЦ „Девин“
 
Язовир „Тешел“

Главните съоръжения на Хидровъзел „Тешел“ са язовир „Тешел“ и ВЕЦ „Девин“. Язовирът се намира на границата на землищата на Борино и Ягодина и непосредствено над образуването на река Въча при село Тешел, като е пуснат в експлоатация през 1984 година. Той служи за дневен изравнител като освен от отработените води на ВЕЦ „Тешел“, се захранва от Буйновска река, вливаща се в него чрез водохващане с капацитет 6,0 m³/s. Завиреният му обем е 1,4 милиона кубични метра, а залятата площ – 10 хектара. Язовирната стена е висока 30 метра и с дължина по короната 200 метра.[9]

Основната част от водите на язовир „Тешел“ се отвежда чрез към главната напорна деривация на ВЕЦ „Девин“. В нея по дълъг 970 метра тунел се вливат води от водохващания на Триградска река (капацитет 3,7 m³/s) и Мугленска река (капацитет 3,3 m³/s). Самата деривация включва водовземна кула в язовира с височина 27,4 m, дълъг 145 m тунел, открит напорен тръбопровод с дължина 335 m, напорен тунел с дължина 8,5 km, подземна водна кула с открита горна част и височина 51 m и подземен напорен тръбопровод с дължина 356 m, стигащ до централата.[10]

ВЕЦ „Девин“ се намира в близост до град Девин. Централата е надземна деривационна и е пусната в експлоатация през 1984 година. Оборудвана е с две френсисови турбини – общата им инсталирана мощност първоначално е 80 MW, а след проведена модернизация е увеличена на 88 MW. Има нетен пад 136 m и застроено водно количество 72 m³/s.[11]

Хидровъзел „Цанков камък“

редактиране
  Основни статии: Цанков камък и ВЕЦ „Цанков камък“
 
Язовир „Цанков камък“

Отработените от ВЕЦ „Девин“ води се оттичат по коритото на Въча до построения през 2010 година язовир „Цанков камък“, в който се вливат и Девинска река и река Гашна. Язовирът има завирен обем е 110,9 милиона кубични метра и залята площ 3,3 квадратни километра. Язовирната стена е бетонна дъгова, висока е 130,5 метра и има дължина по короната 468 метра. При нея е изградена малка водноелектрическа централа с мощност 1,25 MW и водно количество 1,4 m³/s за оползотворяване на водите, изпускани по екологични съображения за оводняване на коритото на река Въча.[12]

ВЕЦ „Цанков камък“ е застроена за водно количество 69,5 m³/s и има два агрегата с френсисови турбини и обща мощност 85 MW, като проектното годишно производство е 198 GWh. Захранва се с води от язовир „Цанков камък“ от открито водохващане в неговия ръкав в коритото на река Гашна, откъдето те се подават по подземен напорен стоманен тръбопровод с дължина 600 метра. При изграждането на централата е направена и корекция на коритото на река Въча под нея, с което падът на водите допълнително е увеличен с 10 метра.[13]

Хидровъзел „Въча“

редактиране
  Основни статии: Въча (язовир) и ПАВЕЦ „Орфей“
 
Язовир „Въча“

Преработените от ВЕЦ „Цанков камък“ води се оттичат по коритото на река Въча до язовир „Въча“, който събира и допълнителния приток на реката под него. Язовир „Въча“ е годишен изравнител и заема площ от 5,0 km², а общият му завирен обем е 226,2 милиона кубични метра. Язовирната му стена е най-високата в България – 144,5 m. Тя е бетоновогравитачна и има дължина по короната 420 m.[14]

В стената на язовир „Въча“ е вградена ПАВЕЦ „Орфей“, оборудвана с 4 агрегата с френсисови турбини и мощност по 40 MW. Средният пад е 112 m, а максималното преработвано водно количество – 168 m³/s. Преработените от централата води постъпват в коритото на река Въча, което в участък с дължина 840 m е коригирано с обратен наклон, така че помпеният агрегат на централата да може да използва води, върнати от разположения под нея язовир „Кричим“.[15]

Хидровъзел „Кричим“

редактиране
  Основни статии: Кричим (язовир), ВЕЦ „Кричим“ и ВЕЦ „Въча 1“
 
ВЕЦ „Въча 1“

Хидровъзелът е последният от каскадата и се състои от язовир „Кричим“ и 3 водноелектрически централи.

Язовир „Кричим“ се захранва с водите, преработени от ПАВЕЦ „Орфей“, както и тези от Събирателна деривация „Чуринска“, прехвърляща към него част от водите на Чуринска река. Язовирът заема тясната долина на Въча в продължение на около 4 километра и е построен през 1963 – 1972 година. Язовирната стена е бетонногравитачна с височина 104,5 m и дължина по короната 270 m. Язовирното езеро е с площ 0,8 km² и общ завирен обем 20,3 милиона кубични метра.[16]

Водите от язовир „Кричим“ се подават по две отделни трасета – едно към ВЕЦ „Кричим“ и друго към ВЕЦ „Въча 2“ и ВЕЦ „Въча 1“. Основното водно количество преминава през ВЕЦ „Кричим“, тъй като обработените от него води се вливат в напоителна система, използваща и водите от Баташкия водносилов път. Планирано е водите, преминаващи по другото трасе, да се използват за водоснабдяване, но тъй като водоснабдителните мрежи не са изградени, то се използва инцидентно – при особено високи води или при ремонти на ВЕЦ „Кричим“.[17]

ВЕЦ „Кричим“ е в експлоатация от 1973 година и е свързан с язовира с деривация, която започва от водовземна кула, преминава през напорен тунел с дължина 3,8 километра и диаметър 4,4 метра до открита подземна водна кула с височина 50 метра и оттам се подава към апаратната камера на централата по напорен тръбопровод. Централата има 2 френсисови турбини с обща инсталирана мощност 80 MW капацитет 60 m³/s при среден нетен пад от 162 метра.[17]

ВЕЦ „Въча 2“ е пусната в експлоатация през 1972 година, за да оползотвори пада между новопостроения язовир „Кричим“ и стария изравнител на ВЕЦ „Въча 1“. Разположена е между двата водоема, в землището на село Жребичко. Има две френсисови турбини с обща мощност 7 MW, застроено водно количество 9,2 m³/s при среден нетен пад 82 m. Водоподаването от язовир „Кричим“ е по подземен напорен тръбопровод с дължина 420 m.[3]

ВЕЦ „Въча 1“ и нейния горен изравнител са най-старата част от каскадата, строена в Междувоенния период от създадения за тази цел кооперативен Воден синдикат „Въча“.[18] Централата е пусната в експлоатация през 1933 година с два турбинни агрегата, към които през 1949 година са добавени още два.[17] Тя използва главно води, обработени от ВЕЦ „Въча 2“, подавани по деривация, която започва от изравнителя и преминава през напорен тунел с дължина 4,8 километра открит стоманен напорен тръбопровод с дължина 196 метра.[19] ВЕЦ „Въча 1“ има 4 френсисови турбини с обща инсталирана мощност 15,4 MW и капацитет 20 m³/s при среден нетен пад от 83 метра.[19]

Възможни разширения

редактиране

В общите планове за каскадата е предвидено изграждането на Хидровъзел „Барутин“, което към 2022 година не е реализирано. Той трябва да разшири първото стъпало на каскадата, като прехвърли към нея допълнителни 31,2 милиона кубични метра води и увеличи върховото производство на електроенергия с 63,4 GWh годишно при консумация 13,2 GWh годишно.[20]

Планираните съоръжения на Хидровъзел „Барутин“ са:[21]

  • Водохващане с дневен изравнител „Барутин“, които да събират водите на Доспатска река под язовир Доспат
  • Помпена станция „Барутин“ с мощност 700 kW и застроено водно количество 0,7 m³/s, която да подава водите от изравнител „Барутин“ към Главната събирателна деривация
  • Събирателна деривация „Доспат“ с дължина 4,4 km и 5 водохващания на притоци на Доспатска река, която се влива в Главната събирателна деривация
  • Главна събирателна деривация с дължина 13,6 km и 8 водохващания на притоци на Доспатска река, която напорно подава води към язовир „Сърнена река“
  • Язовир „Сърнена река“ с общ завирен обем 8,32 милиона кубични метра, който да изравнява водите от Главната събирателна деривация и водосбора на Сърнена река под водохващане „Змеица“. Предвидена е каменнонасипна язовирна стена със стоманобетонен екран, височина 26 m и дължина по короната 171,5 m.
  • Помпена станция „Сърнена река“ с мощност 4800 kW и застроено водно количество 2,3 m³/s, която да подава водите от язовир „Сърнена река“ към Транспортната деривация
  • Транспортна деривация с дължина 3,76 km, която напорно подава водите към главната напорна деривация на ВЕЦ „Тешел“ и чрез нея надолу към централата или нагоре към язовир „Доспат“

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б Набатов 2011, с. 69.
  2. ↑ Набатов 2011, с. 68.
  3. ↑ а б Набатов 2011, с. 88.
  4. ↑ Набатов 2011, с. 70.
  5. ↑ Набатов 2011, с. 71 – 72.
  6. ↑ Набатов 2011, с. 70 – 71.
  7. ↑ Набатов 2011, с. 72 – 73.
  8. ↑ Набатов 2011, с. 73 – 74.
  9. ↑ Набатов 2011, с. 74.
  10. ↑ Набатов 2011, с. 74 – 75.
  11. ↑ Набатов 2011, с. 76.
  12. ↑ Набатов 2011, с. 77 – 79.
  13. ↑ Набатов 2011, с. 79.
  14. ↑ Набатов 2011, с. 81 – 82.
  15. ↑ Набатов 2011, с. 82 – 83.
  16. ↑ Набатов 2011, с. 83 – 84.
  17. ↑ а б в Набатов 2011, с. 87.
  18. ↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5. с. 42 – 54.
  19. ↑ а б Набатов 2011, с. 87 – 88.
  20. ↑ Набатов 2011, с. 79 – 80.
  21. ↑ Набатов 2011, с. 80 – 81.

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каскада_„Доспат-Въча“&oldid=11590535“.