Отваря главното меню

Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са дри.

Як
Schwarzer Yakbulle.JPG
Bos grunniens
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
род: Bos Говеда
вид: B. grunniens Як
Научно наименование
Уикивидове Bos grunniens
Linnaeus, 1766
Як в Общомедия

От края на 20 век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 в страната има около 17 екземпляра.[1], през 2011 и 2012 г. – 18 бр. (всичките в Държавно ловно стопанство-Витиня)[2].

Съдържание

Физически характеристикиРедактиране

  • Мъжки
    • Маса—около 1200 кг.
    • Височина на холката—2 м.
    • Дължина на тялото—около 3,3 м.
    • Рога—60 см.
  • Женските са като цяло по-дребни.

Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.

РазпространениеРедактиране

Якът се среща в диво състояние в Хималаите (подвид Bos mutus). В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.

Начин на живот и храненеРедактиране

Якът е тревопасен бозайник. Живее на малки стада.

РазмножаванеРедактиране

Бременността на яка трае 258 дни. През юни женската ражда едно малко което ще остане със нея една година.

Допълнителни сведенияРедактиране

 
Домашен оседлан як

Якът се отглежда като домашно животно заради млякото (което понякога след раждане е с розов цвят поради наличие на кръв) и месото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др. Кръстосва се успешно с домашното говедо (Bos taurus), като кръстоската се нарича на тибетски „дзо“ или „дзопкьо“. Дивият як се ловува за месо. Числеността му намалява и се е превърнал в застрашен вид.

БележкиРедактиране

  1. Горско стопанство (PDF). // Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието. Министерство на земеделието и горите, 2006. с. 169. Посетен на 1 август 2007.
  2. БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София. // Вести.бг. Посетен на 28 май 2012. (на български)