Отваря главното меню

Якоб Васерман (на немски: Jakob Wassermann) е германски писател от еврейски произход, автор на романи, новели, есета, разкази и автобиография.

Якоб Васерман
Jakob Wassermann
Якоб Васерман ок. 1933 г.
Якоб Васерман ок. 1933 г.
Роден 10 март 1873 г.
Починал 1 януари 1934 г. (60 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ, есе, автобиография
Дебютни творби „Мелузина“, роман (1896)
Уебсайт www.jakob-wassermann.de
Якоб Васерман в Общомедия

БиографияРедактиране

Якоб Васерман е роден на 10 март 1873 г. в баварския град Фюрт в семейството на неуспял търговец. Още като дете загубва майка си. Рано проявява литературни интереси и публикува различни работи в малки вестници.

Тъй като баща му не е склонен да подкрепя литературните му амбиции, след като се дипломира, Якоб започва да стажува при търговец във Виена. Отбива едногодишната си военна служба във Вюрцбург. След това живее в Южна Германия и Цюрих.

 
Портрет на Васерман (1899)

През 1894 г. Васелман се премества в Мюнхен. Там работи като секретар на влиятелен писател и издател. С негово съдействие постъпва като литературен редактор в сатиричното седмично списание „Симплицисимус“. През 1896 г. публикува първия си роман „Мелузина“ („Melusine“). В Мюнхен се сближава с писателите Райнер Мария Рилке, Хуго фон Хофманстал и Томас Ман.

В края на 1897 г. Васерман започва да пише фейлетони и театрални критики за Франкфуртер цайтунг. По поръчение на вестника се пренася във Виена, където се присъединява към писателите от кръга Млада Виена и особено се сближава с драматурга Артур Шницлер.

След 1906 г. Васерман живее с редуване във Виена и Алтаусзе, Щирия. През 1926 г. е избран в Пруската академия на изкуствата, Берлин. Напуска я през 1933 г., за да избегне изселването си от нацистите.

През същата година книгите му са забранени в Германия поради еврейския му произход.

Якоб Васерман умира на 1 януари 1934 г. от сърдечен удар в дома си в Алтаусзе, Австрия.[1][2]

ТворчествоРедактиране

Творчеството на Васерман включва поезия, есета, романи и разкази. За най-важни негови произведения се смятат романът „Делото Мавриций“ („Der Fall Maurizius“) (1928) и автобиографията „Mein Weg als Deutscher und Jude“ („Моят път като немец и евреин“) (1921), в която обсъжда напрегнатата връзка между своята немска и еврейска самоличност[3].

Библиография (подбор)Редактиране

  • Melusine, Roman, 1896
  • Die Juden von Zirndorf, Roman, 1897
  • Schläfst du, Mutter?, Novelle, 1897
  • Die Schaffnerin, Novelle, 1898, 2016
  • Die Geschichte der jungen Renate Fuchs, Roman, 1900
  • Der Moloch, Roman, 1902
  • Der nie geküsste Mund, Erzählungen, 1903
  • Die Kunst der Erzählung, Abhandlung, 1904
  • Alexander in Babylon, Roman, 1905
Александър във Вавилон, изд.: Ив. Г. Игнатов и синове, София (1929), прев. Михаил Пундев
  • Engelhart Ratgeber, Roman, 1905
  • Die Schwestern, drei Erzählungen, 1906
    • Donna Johanna von Castilien
    • Sara Malcolm
    • Clarissa Mirabel
  • Caspar Hauser oder Die Trägheit des Herzens, Roman, 1908
Каспар Хаузер или Леността на сърцето, изд.: Атлантис, София (1994), прев. Александър Андреев
  • Die Gefangenen auf der Plassenburg, Erzählung, 1909
  • Die Masken des Erwin Reiners, Roman, 1910
Маските на Ервин Райнер, изд.: Гутенберг, София (1920), прев. М. Ив. Динков
Маските на Ервин Райнер, изд.: Живот, София (1921), прев. Ю. Иванова, С. Ораховац
  • Der goldene Spiegel, Novellenband, 1911
  • Geronimo de Aguilar, Novelle, 1911
  • Faustina, Erzählung, 1912
  • Der Mann von vierzig Jahren, Roman, 1913
Мъжът на четиридесет години, изд.: Художник, София (1932), прев. Ана Г. Деянова
  • Das Gänsemännchen, Roman, 1915
  • Christian Wahnschaffe, Roman, 2 Bände, 1919
Кристиян Ваншафе, изд.: М. Г. Смрикаров, София (1947), прев.

Невяна Розева

  • Die Prinzessin Girnara: Weltspiel und Legende, Schauspiel, 1919
  • Golowin, Roman, 1920
Головин, изд.: Художник, София (1932), прев. Ана Г. Деянова
  • Mein Weg als Deutscher und Jude, Autobiographie, 1921, 2005
  • Imaginäre Brücken, Studien und Aufsätze, 1921
  • Oberlins drei Stufen und Sturreganz, zwei Erzählungen, 1922
  • Ulrike Woytich, Roman, 1923
  • Faber oder die verlorenen Jahre, Roman, 1924
  • Laudin und die Seinen, Roman, 1925
Лаудин и неговото семейство, изд.: Съгласие, София (1928), прев. Д. Гаврийски, М. Михайлов
  • Das Amulett, Novelle, 1926
  • Der Aufruhr um den Junker Ernst, Novelle, 1926
  • Das Gold von Caxamalca, Erzählungen, 1928
  • Christoph Columbus, Biographie, 1929
  • Selbstbetrachtungen, 1931
  • Romantrilogie:
  • Der Fall Maurizius, 1928
Делото Мавриций, изд.: Д. Маджаров, София (1932), прев. Димитра Куцарова
  • Etzel Andergast, 1931
Ецел Андергаст, изд.: Д. Маджаров, София (1934), прев. Димитра Куцарова
  • Joseph Kerkhovens dritte Existenz, 1934
Трето съществуване на Йосиф Керкховен, изд.: Евтина книга, София (1935), прев. М. Пенкова

ПризнаниеРедактиране

През 1993 г. град Фюрт, родното място на писателя, учредява в негова памет литературната награда Якоб Васерман.

ИзточнициРедактиране

  1. Data BNF
  2. Wassermann Dies, Exile in Austria, The New York Times, 2 януари 1934, p. 25
  3. Scharfstein S. Jewish History and You. Jersey City, New Jersey, Ktav Publishing House, p. 123

Външни препраткиРедактиране