Отваря главното меню

Яков Димитров Петкович е български военен лекар, санитарен полковник, участник в Черногорското въстание (1876), Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885).

Яков Петкович
български военен лекар
Звание Полковник
Години на служба 1877 – 1899
Служил на Знаме на Руската империя Руска империя
Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Руската империя Руска армия
Знаме на Българската армия Българска армия
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал

Съдържание

БиографияРедактиране

Яков Петкович е роден на 23 октомври 1848 година в Свищов. Първоначално учи в родния си град, след което по молба на Българското общество в Букурещ е изпратен на държавна издръжка в Николаевската гимназия в Русия. През 1867 г. се завръща в родния си град, където учителства една година. На следващата година заминава отново в Русия и записва медицина в Московския университет, който завършва през 1875 г. През 1876 година участва в Черногорското въстание като доброволец, като след въстанието е награден с черногорския орден „Княз Данило I“ IV степен.

Руско-турска война (1877 – 1878)Редактиране

След въстанието постъпва на служба в Руската армия. Лекар в Главната квартира на Дунавската руска армия и участва в Руско-турската война (1877 – 1878). През войната организира полева болница край Плевен, а по-късно става ординатор на 50-та военна болница в родния си град. По-късно служи в 12-та Опълченска дружина, като се грижи за оказването на медицинска помощ на ранените, както и на пострадалото население от градовете Стара Загора, Ямбол и Свищов. Награден е с руски орден „Свети Станислав“ III степен. От 19 април 1879 г. е на военна служба.[1]

Сръбско-българска война (1885)Редактиране

 
Димитър Петкович, син на Яков Петкович

По време на Сръбско-българската война (1885) служи като главен лекар на Северния отряд и член на щаба на отряда. Участва в организирането на мобилизацията на населението във Видинско, създава санитарни пунктове и лазарети в крепостта и гарнизона, както и указва медицинска помощ на защитниците на Видинската крепост. Награден с княжеский орден „Св. Александър“ V степен.

След войната поради връзки с организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (1886) е уволнен от армията, след което работи като лекар в Омургат, Враца и София. По-късно е възстановен на служба. На 25 февруари 1900 г. се уволнява от армията с чин полковник. През Балканската война (1912 – 1913) е лекар в етапната болница в София. 25 години е преподавател в дивизионните санитарни команди, като издава и редица книги, както с медицинска, така и с военно-историческа насоченост.

Полковник Яков Петкович умира на 20 януари 1914 година в София.

Синът му Димитър Петкович е деец на ВМОРО, загинал на 15 април 1903 година.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

  • Княжески орден „Свети Александър“ V степен
  • Руски орден „Свети Станислав“ III степен
  • Черногорски орден „Княз Данило I“ IV степен

ИзточнициРедактиране

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 171

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 59.