Яков Серски (на сръбски: Јаков Серски; на гръцки: Ιάκωβος Σερρών) е сръбски православен духовник и книжовник, серски митрополит в средата на XIV век.

Яков
православен духовник
портрет на Яков от неговото четвероевангелие
портрет на Яков от неговото четвероевангелие

Роден
Починал
1365 г. (65 г.)

Религия Православие

БиографияРедактиране

По време на освещаването на основите на манастира „Свети Архангели“ в Призрен в 1342 година крал Стефан Душан поставя за негов пръв игумен личния си приятел Яков, видна фигура на сръбския църковен и културен живот. Така Яков започва да участва в сръбския Държавен събор. След падането на Сяр в 1345 година и бягството на гръцкия митрополит, Стефан Душан довежда за митрополит в града Яков. Яков вероятно взима участие в провъзгласяването на Сръбската патриаршия и коронясването на Стефан Душан за цар в 1346 година, както и в държавния събор за освещаване на „Свети Архангели“ в 1349 година, на който е обявен и първият дял на Законника. Присъства и на събора от 1353 година, който попълва Законника.[1] Вторият сръбски патриарх Сава е избран на държавен събор в Сяр в 1354 година, като гости на Яков е целият двор. В 1352-1353 година цар Душан му дава феодалното имение на храма „Свети Никола“ в Кожле на Пчиня, което след смъртта на митрополита трябва да попадне във владение на Архангеловия манастир.[2]

Подчинен епископ на Яков е Йеротей Кесарополски, подписал през юни 1357 година акт на гръцки.[3]

Образованият и енергичен духовник остава серски митрополит и след смъртта на Душан, когато Сяр става столица на самостоятелното Серско княжество под властта на царица Елена Българска, с която той също е в приятелски отношения. Яков ръководи серската митрополия, педседателства нейния съд и подписва решенията му на славянски до ноември 1360 година.[1]

По време на митрополит Яков монахът Калист преписва на пергамент в съборната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Сяр в началото на септември 1354 година едно четвероевангелие, което сега е в Британската библиотека под номер Add. 39626. В четвероевангелието е нарисуван ликът на Яков. В 1359 година за Синайския манастир Яков Серски дава да се препише Постен триод и Цветен триод, към който добавя така наречените Синайски стихове – четири майсторски изградени и симетрични стиха, с две рими и един парадокс – единственото, което е запазено от книжовната му дейност.[2]

ЛитератураРедактиране

  • Ђ. Сп. Радојичић, Творци и дела старе српске књижевности, Титоград 1963, стр. 125—131.
  • Д. Богдановић, Историја старе српске књижевности, Београд 1980, стр. 188.
  • Ђорђе Трифуновић: Кратак преглед југословенских књижевности средњега века, Београд, Филолошки факултет Београдског универзитета, 1976.
  • Дејан Михаиловић: Византијски круг (Мали речник ранохришћанске књижевности на грчком, византијске и старе српске књижевности), Београд, „Завод за уџбенике“, 2009, стр. 81.

БележкиРедактиране

  1. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 212. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  2. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 213. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  3. Острогорски, Георгије. Серска област после Душанове смрти. Београд, Посебна издања Византинолошког института; 9, 1965. с. 107.
? серски митрополит
(преди 1346 – след 1360)
Сава Серски