Яков Янков (Радоеща)
Тази статия е за дебърския общественик и революционер. За костурския общественик и революционер вижте Яков Янков.
Яков (Яковче) Алексиев (Алексов) Янков е български адвокат, просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Яков Янков | |
| български революционер | |
 Яков Янков и Мария Попиванова с шаферче в деня на сватбата им, Солун | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Яков Янков е роден през 1877 година в дебърското село Радоеща, тогава в Османската империя, днес в Албания, в семейството на Алекси и Георгена Богданови.[1] В 1884 година вследствие на албански бандитизъм семейството се преселва в Солун, където бащата се занимава със строителство. Братът на Яков Богдан Янков е строител и също деец на ВМОРО. Братовчедите им Трайче Спасов и Анастас Спасов също са членове на ВМОРО, като след 1913 година се установяват в Лозана, Швейцария, където откриват семейна фабрика за кисело мляко.[2]
В 1902 година Яков Янков завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Още като ученик в гимназията е близък с революционния кръг на гемиджиите. Под влиянието на Гоце Делчев и Даме Груев се присъединява към ВМОРО.[4] Работи като начален учител[2] и адвокат в Солун и върши специални поръчки на Централния комитет на ВМОРО.[4] След Солунските атентати е арестуван и затворен в Еди куле.[1]
След Хуриета, в 1909 година е сред основателите на Дебърската просветна дружба в Солун, а по-късно и неин секретар. На следващата година 1910 година се записва в турското юридическото училище (Хукукмектеби) в града и след завършването е разпределен да работи в Александрия, но отказва назначението, за да продължи революционната си дейност.[1]
През Балканската война остава в Солун и става инкасатор на открития клон на Българската народна банка в града. Преди началото на Междусъюзническата война в 1913 година, отказва да бяга от града, заявявайки, „че или ще живее като честен българин, или ще умре като такъв“. Арестуван е от гръцки власти по време на войната и изпратен на заточение на Итака. По пътя е застрелян на парахода „Катерини“ и изхвърлен в Бяло море на 20 юни 1913 година.[1][4][5]
Името му е записано на паметната плоча до вечния огън в Българска народна банка в София като служител на банката, загинал за родолюбивото дело.[1]
Яков и съпругата му Мария Попиванова (1884 - 1957) от Гевгели имат три дъщери: Александра (1910 - 1981), Георгена (1911 - 1932) и Благородна (1912 - 1997), родени в Солун и починали в София. След убийството на Яков, вдовицата му с трите деца се преселва в България. Момичетата учат в девически пансион за деца сираци, бежанци от Беломорието, под патронажа на царица Йоанна.[2]
Родословие редактиране
| Янко Богданов | Султана (Станка) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георгена | Алекси Янков (1849 - 1939) | Спас Янков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Попиванова (1884 - 1957) | Яков Янков (1877 - 1913) | Селвия Алексова | Наум Арсонов | Богдан Янков (1881 - 1953) | Петра Христова Тальокова | Трайче Спасов | Анастас Спасов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Янков, Яков Алексов // Солун и българите. Посетен на 28 ноември 2022 г.
- ↑ а б в Алексови (Алексиеви) // Солун и българите. Посетен на 28 ноември 2022 г.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
- ↑ а б в Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 550.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 33