Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за ксантийския деец на ВМОРО. За хрупищкия, също родом от Хрупища, вижте Яни Хаджипаскалев.

Янаки Ж. Паскалев, наричан Наки Доленарчето, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Янаки Паскалев
български революционер

Роден
Починал
16 декември 1933 г. (68 г.)

БиографияРедактиране

Паскалев е роден в градчето Хрупища, Костурско, в Османската империя (днес Аргос Орестико, Гърция), като баща им е преселник от Долени. През 1877 година заедно със семейството си се мести Ксанти и се занимава с хлебарство и кръчмарство. Неговият брат Никола Паскалев остава в Хрупища, където развива революционна дейност.

Паскалев участва в борбата срещу Цариградската гръцката патриаршия за установяване на самостоятелна българска църква и е сред дейците, които допринасят най-много за отварянето на българско училище, снабдяването му с русадие (разрешително), откриването на български параклис и издигането на сгради за тези две институции.

В 1899 година влиза във ВМОРО и е един от основателите на ксантийския революционен комитет през 1900 година и става негов пръв председател.[1] Заедно с Александър Филипов е начело на организацията в района. В дейността си е подпомогнат и от хрупищаните Щерю Брацелов, Панайот Михайлов, Аргир П. Димитров и Никола Балючев.[2]

За революционна дейност през февруари 1904 година е арестуван от властите и хвърлен в Костурския затвор.[3]

Брат му Никола работи като бакалин в Хрупища и също усърдно подкрепя дейността на българската партия в града, заради което е направен опит да бъде отровен. По-късно се присъединява към брат си в Ксанти.

Янаки Паскалев умира на 16 декември 1933 година в Ксанти.[4]

Георги Христов пише за Янаки Паскалев:

В един град дето гърците по своето абсолютно мнозинство и по своите морални и материални сили, далеч надминаващи шепата придошли отдругаде български семейства... само българи като Накето със своите достойни другари сънародници, можаха да пробият път на българщината в това силно укрепено елинско гнездо... Кой поддържаше това му положение и го правеше неустрашим? Високият му национален дух, националната идея, пропагандирана искрено и усърдно от него и успехът на неговото дело.[5]

Семейството му доживява частичното освобождение на Егейска Македония през 1941 година. Киряк Шкуртов пише също за него в списание Илюстрация Илинден:

Този голям българин, обаче не можа да види изгрева на толкова очакваната българска свобода и да ѝ се нарадва. Терзан, уморен и материално съсипан той почина преждевременно.[6]

БележкиРедактиране

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 143, 160, 162 – 163.
  2. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 131 – 132.
  3. Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 124.
  4. Биографични данни от сайта на ВМРО
  5. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 131.
  6. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.15