Янково (на гръцки: Μεσοπόταμος, или Μεσοπόταμο или Μεσοπόταμον, до 1927 година Γιάγκοβη, Янкови, или Γιάγκοβα, Янкова[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.[2]

Янково
Μεσοπόταμος
— село —
Гърция
40.2281° с. ш. 21.5219° и. д.
Янково
Западна Македония
40.2281° с. ш. 21.5219° и. д.
Янково
Кожанско
40.2281° с. ш. 21.5219° и. д.
Янково
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк

География

редактиране

Янково е било разположено на 6 km южно от Сятища, в долината на Бистрица (Алиакмонас).[2]

В Османската империя

редактиране

Селото е споменато в кондиката на Завордския манастир в 1534 година с 23 кръщелни имена. Една част от жителите му приемат исляма, като запазват гръцкия си език - така наречените валахади. В 1797 година митрополит Неофит II Сисанийски, споменава селото като населявано от християни и мохамедани.[2]

В XIX век Янково е малко селце в Сятищка нахия на Населишка каза с около 40 къщи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Янково живеят 100 жители гърци християни и 100 гърци мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Янко е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 49 къщи.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янково (Yankovo) има 245 гърци.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Янково (Γιάνκοβο), Населишка каза, живеят 235 валахади.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Янково остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманските жители на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като чисто бежанско село с 35 семейства или 126 души.[7]

В 1927 година е прекръстено на Месопотамон. Селото е напълно напуснато от жителите си[2] по време на Втората световна или Гражданската война.[8]

Селото е закрито на 16 октомври 1940 година.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 131[8] 143[8] 124[8] 29[8]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д Μπόντας, Γεώργιος Μ. ΣΙΑΤΙΣΤΑ ΒΟΪΟΥ:ΜΕΣΟΠΟΤΑΜΟΣ- ΓΙΑΓΚΟΒΗ // Το Βόιον, 29 юли 2012. Посетен на 25 май 2014 г.[неработеща препратка]
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
  9. Γιάγκοβη (Κοζάνης) // Ελληνική Εταιρεία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης. Посетен на 24 август 2024 г. (на гръцки)