Янково (Населица)
Янково (на гръцки: Μεσοπόταμος, или Μεσοπόταμο или Μεσοπόταμον, до 1927 година Γιάγκοβη, Янкови, или Γιάγκοβα, Янкова[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.[2]
Янково Μεσοπόταμος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Синяк |
География
редактиранеЯнково е било разположено на 6 km южно от Сятища, в долината на Бистрица (Алиакмонас).[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеСелото е споменато в кондиката на Завордския манастир в 1534 година с 23 кръщелни имена. Една част от жителите му приемат исляма, като запазват гръцкия си език - така наречените валахади. В 1797 година митрополит Неофит II Сисанийски, споменава селото като населявано от християни и мохамедани.[2]
В XIX век Янково е малко селце в Сятищка нахия на Населишка каза с около 40 къщи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Янково живеят 100 жители гърци християни и 100 гърци мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Янко е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 49 къщи.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янково (Yankovo) има 245 гърци.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Янково (Γιάνκοβο), Населишка каза, живеят 235 валахади.[6]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Янково остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманските жители на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като чисто бежанско село с 35 семейства или 126 души.[7]
В 1927 година е прекръстено на Месопотамон. Селото е напълно напуснато от жителите си[2] по време на Втората световна или Гражданската война.[8]
Селото е закрито на 16 октомври 1940 година.[9]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 131[8] | 143[8] | 124[8] | 29[8] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Μπόντας, Γεώργιος Μ. ΣΙΑΤΙΣΤΑ ΒΟΪΟΥ:ΜΕΣΟΠΟΤΑΜΟΣ- ΓΙΑΓΚΟΒΗ // Το Βόιον, 29 юли 2012. Посетен на 25 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
- ↑ Γιάγκοβη (Κοζάνης) // Ελληνική Εταιρεία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης. Посетен на 24 август 2024 г. (на гръцки)