Янко Станоев
Янко Станоев е български писател, основен представител на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век.
Янко Станоев | |
---|---|
Роден | 9 октомври 1944 г. |
Националност | ![]() |
Жанр | разказ, роман |
Известни творби | „Неандерталецо мой“ (1976) |
Награди | Награда на СБП (1993) „Златен ланец“ (1997)[1] „Георги Караславов“ (2012) |
Съпруга | Ана |
БиографияРедактиране
Роден е в село Долна Секирна, Пернишка област. Завършва техникум в Перник (1964) и славянска филология - чешки език в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Редактор в сп. „Български воин“ (1965 – 68), в. „Народна младеж“ (1968 – 72), сп. „Дружба“ (1976 – 90), в редакцията за документални филми в БНТ; гл. редактор на в. „Славянски вестник“. Дребен търговец на книги през 90-те години на ХХ век.
Женен, съпруга Ана, дъщери Неда и Нада.
Автор е на около 20 книги с художествена проза.
Българският игрален филм „Левакът“ е създаден по мотиви от „Неандерталецо мой“.
БиблиографияРедактиране
- „Билет за отиване“ (разкази). 1972.
- „И ние сме богове“ (разкази). София: Военно издателство, 1972, 84 с.
- „Неандерталецо мой“ (роман). София: Български писател, 1976, 219 с.
- „Неандерталецо мой“. София: Народна младеж, 1988, 287 с.
- „Шепот край вратата“ (малки повести). София: Народна младеж, 1977, 150 с.
- „Старите казарми“ (разкази). 1979.
- „Ловецът на таралежи“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 116 с.
- „Домашни истории“. 1981.
- „Двойникът“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 272 с.
- „Реката на раздялата“. София: Народна младеж, 1985, 131 с.
- „Блудния син“ (роман). 1993.
- „Секс и билки“. София: Гед ООД, 1993, 62 с.
- „Царска кухня“ (сборник с рецепти). София: Арена, без година, 76 с.
- „В клетката на тигъра“
- „От Ксеркс до Сталин“
- „Децата на Афродита“. 2001.
- „Танцът на сатирите“ (сборник с разкази, разделен в три цикъла). София: Захарий Стоянов, 2004, 184 с. (ISBN 954-07-1986-0)
Филмография (сценарист)Редактиране
- „Билет за отиване“ (1978)
НаградиРедактиране
- Наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993)
- Наградата на в. „Труд“ „Златният ланец“ за разказ (1997)
- Националната литературна награда за белетристика „Георги Караславов“ (2012)
БележкиРедактиране
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
ИзточнициРедактиране
- Мариана Тодорова, „Янко Станоев“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.343.
- Янко Станоев: Литературата е най-великото изобретение на човечеството. // в. „Сега“. Посетен на 20 септември 2011.
Външни препраткиРедактиране
- Разкази
- „Очите и зелени, баща и полковник“, разказ от сборника „Ловецът на таралежи“ (1980)
- „Шедьоври“, разказ, сп. „Пламък“, кн.7 – 8, 2001 г.
- „Старецът и реката“, разказ, в. „Сега“, 13 август 2005 г.
- „Поучителна история“, разказ, в. „Сега“, 15 юли 2006 г.
- „Много скверен човек“, разказ, в. „Сега“, 19 май 2007 г.
- „Кой уби полковника?“, разказ, в. „Сега“, 22 декември 2007 г.
- „Гагемарджос“, разказ, в. „Монитор“, 18 октомври 2008 г.
- „Унгарски танц“, разказ, в. „Монитор“, 7 февруари 2009 г.
- „Целувката на змията“, разказ, в. „Труд“, 27 ноември 2009 г.
- „Красиво и радостно“, разказ, в. „Труд“, 11 май 2011 г.
- Интервюта
- „Янко Станоев: Българите не ценят нищо“, интервю на Лъчезар Kочев, в. „Стандарт“, 3 май 2001 г.
- „Янко Станоев: Обществото ни беше задушено от партийност“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 23 юни 2001 г.