Янко Станоев

български писател

Янко Стоянов Станоев е български писател, основен представител на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век.

Янко Станоев
български писател
Роден
Починал
25 юни 2023 г. (78 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилжурналист, писател
Литература
Жанроверазказ, роман
Известни творби„Неандерталецо мой“ (1976)
НаградиНаграда на СБП (1993)
Златен ланец“ (1997)[1]
„Георги Караславов“ (2012)
Семейство
СъпругаАна
Деца2

Биография

редактиране

Роден е в село Долна Секирна, Пернишка област. Завършва техникум в Перник (1964) и славянска филология -­ чешки език в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Редактор в сп. „Български воин“ (1965 – 68), в. „Народна младеж“ (1968 – 72), сп. „Дружба“ (1976 – 90), в редакцията за документални филми в БНТ; гл. редактор на в. „Славянски вестник“. Дребен търговец на книги през 90-те години на ХХ век.

Женен, съпруга Ана, дъщери Неда и Нада.

Автор е на около 20 книги с художествена проза.

Българският игрален филм „Левакът“ е създаден по мотиви от „Неандерталецо мой“.

Библиография

редактиране
  • „Билет за отиване“ (разкази). 1972.
  • „И ние сме богове“ (разкази). София: Военно издателство, 1972, 84 с.
  • „Неандерталецо мой“ (роман). София: Български писател, 1976, 219 с.
    • „Неандерталецо мой“. София: Народна младеж, 1988, 287 с.
  • „Шепот край вратата“ (малки повести). София: Народна младеж, 1977, 150 с.
  • „Старите казарми“ (разкази). 1979.
  • „Ловецът на таралежи“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 116 с.
  • „Домашни истории“. София: Български писател, 1981, 110 с.
  • „Двойникът“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 272 с.
  • „Реката на раздялата“. София: Народна младеж, 1985, 132 с.
  • „Ревност и любов“. София: Български писател, 1986, 158 с.
  • „Блудния син“ (роман). Велико Търново: Абагар, 1993, 166 с.
  • (в съавторство със Здравко Христов) „Секс и билки“. София: Гея ООД, 1993, 62 с.
  • „Царска кухня“ (сборник с рецепти). София: Арена, без година, 76 с.
  • „В клетката на тигъра“
  • „Великите комедианти от Ксеркс до Сталин“. Шумен: Славчо Николов и сие, 2000, 110 с.
  • „Децата на Афродита“. 2001.
  • „Танцът на сатирите“ (сборник с разкази, разделен в три цикъла). София: Захарий Стоянов, 2004, 184 с. (ISBN 954-07-1986-0)

Филмография (сценарист)

редактиране
  • Наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993)
  • Наградата на в. „Труд“ „Златният ланец“ за разказ (1997)
  • Националната литературна награда за белетристика „Георги Караславов“ (2012)
  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Разкази
Интервюта
За него