Янко Станоев е български писател, основен представител на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век.

Янко Станоев
Роден 9 октомври 1944 г. (75 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман
Известни творби „Неандерталецо мой“ (1976)
Награди Награда на СБП (1993)
Златен ланец“ (1997)[1]
„Георги Караславов“ (2012)
Съпруга Ана

БиографияРедактиране

Роден е в село Долна Секирна, Пернишка област. Завършва техникум в Перник (1964) и славянска филология -­ чешки език в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Редактор в сп. „Български воин“ (1965 – 68), в. „Народна младеж“ (1968 – 72), сп. „Дружба“ (1976 – 90), в редакцията за документални филми в БНТ; гл. редактор на в. „Славянски вестник“. Дребен търговец на книги през 90-те години на ХХ век.

Женен, съпруга Ана, дъщери Неда и Нада.

Автор е на около 20 книги с художествена проза.

Българският игрален филм „Левакът“ е създаден по мотиви от „Неандерталецо мой“.

БиблиографияРедактиране

  • „Билет за отиване“ (разкази). 1972.
  • „И ние сме богове“ (разкази). София: Военно издателство, 1972, 84 с.
  • „Неандерталецо мой“ (роман). София: Български писател, 1976, 219 с.
    • „Неандерталецо мой“. София: Народна младеж, 1988, 287 с.
  • „Шепот край вратата“ (малки повести). София: Народна младеж, 1977, 150 с.
  • „Старите казарми“ (разкази). 1979.
  • „Ловецът на таралежи“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 116 с.
  • „Домашни истории“. 1981.
  • „Двойникът“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 272 с.
  • „Реката на раздялата“. София: Народна младеж, 1985, 131 с.
  • „Блудния син“ (роман). 1993.
  • „Секс и билки“. София: Гед ООД, 1993, 62 с.
  • „Царска кухня“ (сборник с рецепти). София: Арена, без година, 76 с.
  • „В клетката на тигъра“
  • „От Ксеркс до Сталин“
  • „Децата на Афродита“. 2001.
  • „Танцът на сатирите“ (сборник с разкази, разделен в три цикъла). София: Захарий Стоянов, 2004, 184 с. (ISBN 9540719860)

НаградиРедактиране

  • Наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993)
  • Наградата на в. „Труд“ „Златният ланец“ за разказ (1997)
  • Националната литературна награда за белетристика „Георги Караславов“ (2012)

БележкиРедактиране

  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Разкази
Интервюта