Янко Станоев

Янко Станоев е български писател, основен представител на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век.

Янко Станоев
Роден	9 октомври 1944 г. Долна Секирна, България
Починал	25 юни 2023 г.
Националност	България
Жанр	разказ, роман
Известни творби	„Неандерталецо мой“ (1976)
Награди	Награда на СБП (1993) „Златен ланец“ (1997) „Георги Караславов“ (2012)
Съпруга	Ана

Биография

Роден е в село Долна Секирна, Пернишка област. Завършва техникум в Перник (1964) и славянска филология -­ чешки език в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Редактор в сп. „Български воин“ (1965 – 68), в. „Народна младеж“ (1968 – 72), сп. „Дружба“ (1976 – 90), в редакцията за документални филми в БНТ; гл. редактор на в. „Славянски вестник“. Дребен търговец на книги през 90-те години на ХХ век.

Женен, съпруга Ана, дъщери Неда и Нада.

Автор е на около 20 книги с художествена проза.

Българският игрален филм „Левакът“ е създаден по мотиви от „Неандерталецо мой“.

Библиография

• „Билет за отиване“ (разкази). 1972.
• „И ние сме богове“ (разкази). София: Военно издателство, 1972, 84 с.
• „Неандерталецо мой“ (роман). София: Български писател, 1976, 219 с.
  • „Неандерталецо мой“. София: Народна младеж, 1988, 287 с.
• „Шепот край вратата“ (малки повести). София: Народна младеж, 1977, 150 с.
• „Старите казарми“ (разкази). 1979.
• „Ловецът на таралежи“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 116 с.
• „Домашни истории“. 1981.
• „Двойникът“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 272 с.
• „Реката на раздялата“. София: Народна младеж, 1985, 131 с.
• „Блудния син“ (роман). 1993.
• „Секс и билки“. София: Гед ООД, 1993, 62 с.
• „Царска кухня“ (сборник с рецепти). София: Арена, без година, 76 с.
• „В клетката на тигъра“
• „От Ксеркс до Сталин“
• „Децата на Афродита“. 2001.
• „Танцът на сатирите“ (сборник с разкази, разделен в три цикъла). София: Захарий Стоянов, 2004, 184 с. (ISBN 954-07-1986-0)

Филмография (сценарист)

• „Билет за отиване“ (1978)

Награди

• Наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993)
• Наградата на в. „Труд“ „Златният ланец“ за разказ (1997)
• Националната литературна награда за белетристика „Георги Караславов“ (2012)

Източници

• Мариана Тодорова, „Янко Станоев“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.343.
• Янко Станоев: Литературата е най-великото изобретение на човечеството // в. „Сега“. Архивиран от оригинала на 2019-01-09. Посетен на 20 септември 2011.

Външни препратки

Разкази

• „Очите и зелени, баща и полковник“, разказ от сборника „Ловецът на таралежи“ (1980)
• „Шедьоври“, разказ, сп. „Пламък“, кн.7 – 8, 2001 г.
• „Старецът и реката“, разказ, в. „Сега“, 13 август 2005 г.
• „Поучителна история“, разказ, в. „Сега“, 15 юли 2006 г.
• „Много скверен човек“, разказ, в. „Сега“, 19 май 2007 г.
• „Кой уби полковника?“, разказ, в. „Сега“, 22 декември 2007 г.
• „Гагемарджос“, разказ, в. „Монитор“, 18 октомври 2008 г.
• „Унгарски танц“, разказ, в. „Монитор“, 7 февруари 2009 г.
• „Целувката на змията“, разказ, в. „Труд“, 27 ноември 2009 г.
• „Красиво и радостно“, разказ, в. „Труд“, 11 май 2011 г.

Интервюта

• „Янко Станоев: Българите не ценят нищо“, интервю на Лъчезар Kочев, в. „Стандарт“, 3 май 2001 г.
• „Янко Станоев: Обществото ни беше задушено от партийност“ Архив на оригинала от 2019-01-09 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 23 юни 2001 г.