Янко Станоев е български писател, основен представител на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век.

Янко Станоев
Роден9 октомври 1944 г.
Починал25 юни 2023 г. (78 г.)
Националност България
Жанрразказ, роман
Известни творби„Неандерталецо мой“ (1976)
НаградиНаграда на СБП (1993)
Златен ланец“ (1997)[1]
„Георги Караславов“ (2012)
СъпругаАна

Биография

редактиране

Роден е в село Долна Секирна, Пернишка област. Завършва техникум в Перник (1964) и славянска филология -­ чешки език в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Редактор в сп. „Български воин“ (1965 – 68), в. „Народна младеж“ (1968 – 72), сп. „Дружба“ (1976 – 90), в редакцията за документални филми в БНТ; гл. редактор на в. „Славянски вестник“. Дребен търговец на книги през 90-те години на ХХ век.

Женен, съпруга Ана, дъщери Неда и Нада.

Автор е на около 20 книги с художествена проза.

Българският игрален филм „Левакът“ е създаден по мотиви от „Неандерталецо мой“.

Библиография

редактиране
  • „Билет за отиване“ (разкази). 1972.
  • „И ние сме богове“ (разкази). София: Военно издателство, 1972, 84 с.
  • „Неандерталецо мой“ (роман). София: Български писател, 1976, 219 с.
    • „Неандерталецо мой“. София: Народна младеж, 1988, 287 с.
  • „Шепот край вратата“ (малки повести). София: Народна младеж, 1977, 150 с.
  • „Старите казарми“ (разкази). 1979.
  • „Ловецът на таралежи“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 116 с.
  • „Домашни истории“. 1981.
  • „Двойникът“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 272 с.
  • „Реката на раздялата“. София: Народна младеж, 1985, 131 с.
  • „Блудния син“ (роман). 1993.
  • „Секс и билки“. София: Гед ООД, 1993, 62 с.
  • „Царска кухня“ (сборник с рецепти). София: Арена, без година, 76 с.
  • „В клетката на тигъра“
  • „От Ксеркс до Сталин“
  • „Децата на Афродита“. 2001.
  • „Танцът на сатирите“ (сборник с разкази, разделен в три цикъла). София: Захарий Стоянов, 2004, 184 с. (ISBN 954-07-1986-0)

Филмография (сценарист)

редактиране
  • Наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993)
  • Наградата на в. „Труд“ „Златният ланец“ за разказ (1997)
  • Националната литературна награда за белетристика „Георги Караславов“ (2012)
  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Разкази
Интервюта