Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.

Област Перник е една от 28-те области на България. Заема площ от 2390,5 km² и има население 133 530 души (по окончателни данни от преброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.

Област Перник
Област Перник на картата на БългарияОбласт Перник на картата на България
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Район за планиране Югозападен район за планиране
Областен център Перник
Площ 2392 km²
Население (31 декември 2015 г.) 125 456 души
52,4 души/km²
Общини 6
МПС код РК
Официален сайт www.pk.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Област Перник в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Топографска карта на област Перник

Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров. Границите ѝ са маркирани на север от Заваловискярската планина, на североизток – от Люлин, на югоизток – от Витоша, на юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 m, е естествено разпокъсана от Верило-Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от река Струма и от най-горните ѝ пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Радомир, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).

Населени местаРедактиране

Населени места в област Перник (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(6 на брой)
Населени места
(171 на брой – 6 града и 165 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Брезник Арзан, Бабица, Банище, Бегуновци, Билинци, Брезник, Брезнишки извор, Брусник, Велковци, Видрица, Гигинци, Гоз, Горна Секирна, Горни Романци, Режанци, Гърло, Долна Секирна, Долни Романци, Душинци, Завала, Кошарево, Красава, Кривонос, Конска, Муртинци, Непразненци, Ноевци, Озърновци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Слаковци, Сопица, Станьовци, Ярославци 1 34 35
Земен Беренде, Блатешница, Враня стена, Габровдол, Горна Врабча, Горна Глоговица, Дивля, Долна Врабча, Еловдол, Жабляно, Земен, Калотинци, Мурено, Одраница, Падине, Пещера, Раянци, Смиров дол 1 17 18
Ковачевци Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник, Слатино, Чепино 0 10 10
Перник Богдановдол, Боснек, Вискяр, Витановци, Големо Бучино, Дивотино, Драгичево, Зидарци, Кладница, Кралев дол, Лесковец, Люлин, Мещица, Перник, Планиница, Радуй, Расник, Рударци, Селищен дол, Студена, Батановци, Чуйпетлово, Черна гора, Ярджиловци 2 22 24
Радомир Байкалско, Беланица, Бобораци, Борнарево, Владимир, Горна Диканя, Гълъбник, Дебели лаг, Долна Диканя, Долни Раковец, Драгомирово, Дрен, Друган, Жедна, Житуша, Извор, Касилаг, Кондофрей, Копаница, Кленовик, Кошарите, Негованци, Николаево, Поцърненци, Прибой, Радибош, Радомир, Старо село, Стефаново, Углярци, Червена могила, Чуковец 1 31 32
Трън Банкя, Берайнци, Богойна, Бохова, Бусинци, Бутроинци, Велиново, Видрар, Врабча, Вукан, Главановци, Глоговица, Горна Мелна, Горочевци, Джинчовци, Докьовци, Долна Мелна, Дълга лука, Ездимирци, Еловица, Ерул, Забел, Зелениград, Кожинци, Костуринци, Къшле, Лева река, Лешниковци, Ломница, Лялинци, Милкьовци, Милославци, Мракетинци, Мрамор, Насалевци, Неделково, Парамун, Пенкьовци, Проданча, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Трън, Туроковци, Филиповци, Цегриловци, Шипковица, Ярловци 1 51 52

НаселениеРедактиране

Численост на населениетоРедактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Перник, според преброяванията през годините:[2]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
Общо 3394,221 155 573 169 042 179 319 180 199 173 828 179 923 163 307 149 832 133 530
Брезник 404,038 20 535 20 377 17 475 14 599 12 582 10 994 10 250 8532 6945
Земен 247,077 14 100 13 873 11 470 8601 6935 5652 5134 4139 2762
Ковачевци 144,945 10 410 9640 6906 4636 3429 2668 2583 2155 1600
Перник 484,213 42 617 59 593 91 081 109 724 113 890 117 615 111 244 104 625 97 181
Радомир 540,488 39 131 39 130 33 785 29 739 27 217 28 072 27 206 24 754 20 896
Трън 573,460 28 780 26 429 18 602 12 900 9775 7922 6890 5627 4146

Прираст на населениетоРедактиране

Естествен прирастРедактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
2008 8.0 17.4 –9.4
2009 8.7 17.4 –8.7
2010 8.1 17.7 –9.6
2011 7.6 18.9 –11.3
2012 959 7.3 19.0 –11.7
2013 942 2382 –1 440 7.3 18.4 –11.1
2014 939 2366 –1 427 7.3 18.5 –11.2
2015 7.0
2016

Етнически съставРедактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 149 832 133 530 100.00 100.00
Българи 145 642 120 929 97.20 90.56
Турци 108 231 0.07 0.17
Цигани 3035 3560 2.02 2.66
Други Руснаци 224 259 0.149 0.19
Арменци 14 0.009
Власи 5 0.003
Македонци 6 0.004
Гърци 22 0.014
Украинци 44 0.029
Евреи 1 0.001
Румънци 0 0.000
Други 59 0.039
Не се самоопределят 270 443 0.18 0.33
Не отговорили 402 8108 0.26 6.07

ЕзициРедактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 149 832 100.00
Български 147 117 98.18
Турски 106 0.07
Цигански 1542 1.02
Други 443 0.29
Не се самоопределят 222 0.14
Непоказано 402 0.26

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 149 832 133 530 100.00 100.00
Православие 146 141 90 367 97.53 67.67
Католицизъм 92 403 0.06 0.30
Протестантство 356 858 0.23 0.64
Ислям 178 202 0.11 0.15
Друго 94 146 0.06 0.10
Нямат 5406 4.04
Не се самоопределят 2569 8712 1.71 6.52
Непоказано 402 27 436 0.26 20.54

Защитени територииРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.nsi.bg
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)
  4. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017. (на български)
  5. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017. (на български)
  6. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 21 декември 2017. (на български)
  7. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)

Външни препраткиРедактиране