Перник (област)

(пренасочване от Пернишка област)
Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.

Област Перник (също и Пернишка област) е една от 28-те области на България. Заема площ от 2390,5 km² и има население 114 162 души по окончателни данни от преброяване 2021.[2] Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.

Област Перник
Област Перник на картата на БългарияОбласт Перник на картата на България
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Район за планиранеЮгозападен район за планиране
Областен центърПерник
Площ2392 km²
Население125 456 души (31 декември 2015 г.)
52,4 души/km²
Общини6
БВП (2021)1 321 000 000 лв.[1]
МПС кодРК
Официален сайтwww.pk.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Перник в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Топографска карта на област Перник

Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров. Границите ѝ са маркирани на север от Заваловискярската планина, на североизток – от Люлин, на югоизток – от Витоша, на юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 m, е естествено разпокъсана от Верило-Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от река Струма и от най-горните ѝ пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Радомир, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).

Населени местаРедактиране

Населени места в област Перник (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(6 на брой)
Населени места
(171 на брой – 6 града и 165 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Брезник Арзан, Бабица, Банище, Бегуновци, Билинци, Брезник, Брезнишки извор, Брусник, Велковци, Видрица, Гигинци, Гоз, Горна Секирна, Горни Романци, Режанци, Гърло, Долна Секирна, Долни Романци, Душинци, Завала, Кошарево, Красава, Кривонос, Конска, Муртинци, Непразненци, Ноевци, Озърновци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Слаковци, Сопица, Станьовци, Ярославци 1 34 35
Земен Беренде, Блатешница, Враня стена, Габровдол, Горна Врабча, Горна Глоговица, Дивля, Долна Врабча, Еловдол, Жабляно, Земен, Калотинци, Мурено, Одраница, Падине, Пещера, Раянци, Смиров дол 1 17 18
Ковачевци Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник, Слатино, Чепино 0 10 10
Перник Богдановдол, Боснек, Вискяр, Витановци, Големо Бучино, Дивотино, Драгичево, Зидарци, Кладница, Кралев дол, Лесковец, Люлин, Мещица, Перник, Планиница, Радуй, Расник, Рударци, Селищен дол, Студена, Батановци, Чуйпетлово, Черна гора, Ярджиловци 2 22 24
Радомир Байкалско, Беланица, Бобораци, Борнарево, Владимир, Горна Диканя, Гълъбник, Дебели лаг, Долна Диканя, Долни Раковец, Драгомирово, Дрен, Друган, Жедна, Житуша, Извор, Касилаг, Кондофрей, Копаница, Кленовик, Кошарите, Негованци, Николаево, Поцърненци, Прибой, Радибош, Радомир, Старо село, Стефаново, Углярци, Червена могила, Чуковец 1 31 32
Трън Банкя, Берайнци, Богойна, Бохова, Бусинци, Бутроинци, Велиново, Видрар, Врабча, Вукан, Главановци, Глоговица, Горна Мелна, Горочевци, Джинчовци, Докьовци, Долна Мелна, Дълга лука, Ездимирци, Еловица, Ерул, Забел, Зелениград, Кожинци, Костуринци, Къшле, Лева река, Лешниковци, Ломница, Лялинци, Милкьовци, Милославци, Мракетинци, Мрамор, Насалевци, Неделково, Парамун, Пенкьовци, Проданча, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Трън, Туроковци, Филиповци, Цегриловци, Шипковица, Ярловци 1 51 52

НаселениеРедактиране

Численост на населениетоРедактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Перник, според преброяванията през годините:[3]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
2021
(7.9.2021)
Общо 3394,221 155 573 169 042 179 319 180 199 173 828 179 923 163 307 149 832 133 530 114 162
Брезник 404,038 20535 20377 17475 14599 12582 10994 10250 8532 6945 5800
Земен 247,077 14100 13873 11470 8601 6935 5652 5134 4139 2762 2013
Ковачевци 144,945 10410 9640 6906 4636 3429 2668 2583 2155 1600 1262
Перник 484,213 42617 59593 91081 109724 113890 117615 111244 104625 97181 84347
Радомир 540,488 39131 39130 33785 29739 27217 28072 27206 24754 20896 17238
Трън 573,460 28780 26429 18602 12900 9775 7922 6890 5627 4146 3502

Прираст на населениетоРедактиране

Естествен прирастРедактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
2000 1047 2473 -1426 6.9 16.2 -9.3
2001 991 2353 -1362 6.7 15.8 -9.1
2002 861 2327 -1466 5.8 15.8 -10.0
2003 905 2371 -1466 6.2 16.3 -10.1
2004 921 2426 -1505 6.4 16.9 -10.5
2005 1044 2362 -1318 7.4 16.7 -9.3
2006 970 2407 -1437 6.9 17.2 -10.3
2007 1041 2397 -1356 7.5 17.2 -9.7
2008 1102 2400 -1298 8.0 17.4 -9.4
2009 1185 2380 -1195 8.7 17.4 -8.7
2010 1097 2393 -1296 8.1 17.7 -9.6
2011 1005 2509 -1504 7.6 18.9 -11.3
2012 959 2488 -1529 7.3 19.0 -11.7
2013 942 2382 -1440 7.3 18.4 -11.1
2014 939 2366 -1427 7.3 18.5 -11.2
2015 879 2454 -1575 7.0 19.4 -12.4
2016 950 2395 -1445 7.6 19.2 -11.6
2017 922 2445 -1523 7.5 19.9 -12.4
2018 933 2384 -1451 7.7 19.6 -11.9
2019 872 2451 -1579 7.3 20.4 -13.1
2020 803 2755 -1952 6.7 23.0 -16.3
2021 853 3382 -2529 7.2 28.4 -21.2

Етнически съставРедактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 149 832 133 530 100.00 100.00
Българи 145 642 120 929 97.20 90.56
Турци 108 231 0.07 0.17
Цигани 3035 3560 2.02 2.66
Други Руснаци 224 259 0.149 0.19
Арменци 14 0.009
Власи 5 0.003
Македонци 6 0.004
Гърци 22 0.014
Украинци 44 0.029
Евреи 1 0.001
Румънци 0 0.000
Други 59 0.039
Не се самоопределят 270 443 0.18 0.33
Не отговорили 402 8108 0.26 6.07

ЕзициРедактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 149 832 100.00
Български 147 117 98.18
Турски 106 0.07
Цигански 1542 1.02
Други 443 0.29
Не се самоопределят 222 0.14
Непоказано 402 0.26

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 149 832 133 530 100.00 100.00
Православие 146 141 90 367 97.53 67.67
Католицизъм 92 403 0.06 0.30
Протестантство 356 858 0.23 0.64
Ислям 178 202 0.11 0.15
Друго 94 146 0.06 0.10
Нямат 5406 4.04
Не се самоопределят 2569 8712 1.71 6.52
Непоказано 402 27 436 0.26 20.54

Защитени територииРедактиране

Към 2015 г. в област Перник се намират 1 природен парк, 1 поддържан резерват, 4 защитени местности и 4 природни забележителности.

Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
PP01 Природен парк „Витоша“ (част) Боснек, Горна Диканя, Кладница, Рударци, Чуйпетлово 27079,11 1934
PR19 Острица Кралев дол, Перник, Радомир 135,99 1961
ZM110 Чокльово блато Байкалско 320  1992
ZM464 Белите кладенци Кралев дол, Радомир 128,1 2007
ZM541 Голо бърдо – находище на муховидна пчелица Червена могила 10,62 2012
ZM561 Лялинци Лялинци 6,93 2013
PZ014 Трънско ждрело Ломница 8,7 1961
PZ037 Духлата Боснек 50  1962
PZ119 Естествено находище на див божур в местността „Янкьовец“ Извор 1,2 1974
PZ120 Вековна дъбова гора в местността „Янкьовец“ Житуша, Извор 2,39 1974

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране