Янош II Заполски
Янош II Заполски е крал на Унгария и първи принцепс/княз на Трансилвания, която през 1570 г. се оформя в самостоятелно владение, замествайки обособилото се след битката при Мохач (1526) във вакуума във властта в Карпатския басейн – така наречено Източно унгарско кралство.
| Янош II Заполски János Zsigmond Zápolya/Szapolyai | |
| крал на Унгария | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Свети Михаил (Алба Юлия), Алба Юлия, Румъния |
| Религия | Унитарианство |
| Управление | |
| Период | 1540 – 1570 |
| Предшественик | Ян Заполя |
| Наследник | Каспар Бекеш |
| Други титли | принцепс/княз на Трансилвания (1570 – 1571) |
| Семейство | |
| Род | Заполя |
| Баща | Янош Заполски |
| Майка | Изабела Ягелонска |
| Янош II Заполски в Общомедия | |
Управление
редактиранеНаследник на баща си Ян Заполя, той е крал на Унгария от 1540 до 1570 г., но реално майка му Изабела Ягелонка до смъртта си (1559 г.) управлява страната с подкрепата на Сюлейман Великолепни. Реално обаче властта в Османска Унгария при управлението му е в Иржи Утешенович или Дьорд Мартинуци, който е бивш ковчежник на Ян Заполя, резидиращ в Липова.
С Одринския мирен договор (1568), Свещената Римска империя признава правата на войводата на Трансилвания на самостойност, което прави възможно обособяването и съществуването на Трансилвания до Карловицкия мир (1699) в самостоятелно владение, номинално във васална зависимост от Османската империя.
Янош II приема Тордския едикт (Турдски едикт) в днешна Турда, който е първият средновековен едикт за религиозна свобода и толерантност в съвременната история на Европа (1568 г.) и подкрепя създаването на Униатска църква на Трансилвания. Янош насърчава за открит диалог между всички религиозни конфесии. Той спонсорира публичен дебат между католици, лутерани, калвинисти и униати. [1] Трансилванският сейм събран в Търгу Муреш през 1571 г. потвърждава религиозната свобода за калвинистите, католиците, униатите и лютераните в Княжество Трансилвания, при това година преди Вартоломеевата нощ. Евреите, мюсюлманите и преобладаващите православни християни (власи), също получават религиозна толерантност, но не и легитимни гаранции за религиозна свобода като останалите религии и християнски деноминации. [2]
През 1570 г. сключва Шпайерския договор (от Шпайер), абдикирайки или по-точно преотстъпвайки титлата крал на Унгария в полза на Хабсбургите, оставяйки си принцепс/княз на Трансилвания (1570 – 1571). Завещава титлата и властта си на своя ковчежник Каспар Бекеш, но аристокрацията не признава това решение и избира след кратка гражданска война начело на Трансилвания – Стефан Батори.
Бележки
редактиране- ↑ Тордският едикт на унгарски език
- ↑ Keul, István. Early Modern Religious Communities in East-Central Europe: Ethnic Diversity, Denominational Plurality, and Corporative Politics in the Principality of Transylvania (1526 – 1691); p. 22 – 28. Brill, 2009. ISBN 978-90-04-17652-2.
Външни препратки
редактиране 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Янош II Запольяи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| … | → | Владетел на Трансилвания (1570 – 1571) | → | Стефан Батори |
| Ян Заполски | → | .svg) |
→ | Максимилиан II (Свещена Римска империя) |