Януарий (светец)

Януарий
	Януарий
епископ на Неапол и Беневенто, мъченик и Светия
	Свети Януарий
Роден	21 април 272 г. Беневенто, Италия
Починал	305 г. (32 г.) Поцуоли, Италия
Религия	Католическа църква
Канонизация
Празник	19 септември (Общ римски календар)
	Януарий в Общомедия

Свети Януарий (на латински: Januarius; на италиански: Gennaro; * 272, Беневенто или Йополо, Калабрия, † ок. 305, Поцуоли, Кампания) е епископ на Неапол и Беневенто, мъченик и Светия. Чества се от католическата църква на 19 септември, от православната църква на 21 април.

Биография редактиране

Януарий е обезглавен по времето на император Диоклециан, след като не е докоснат в запалена пещ и дивите животни, които насъскали към него, легнали в краката му. С него в сярните извори на Поцуоли умират седем привърженици: дяконите Соций, Прокъл и Фест, лекторът Дезидерий и християните Гантиол, Евтихий, Акутий и Фест.

Неговите мощи са пренесени през 835 г. от гроба му над античния Неапол в Беневенто. Прочутото чудо с кръвта му е документирано за пръв път на 17 август 1389 г. След това мощите му са преместени в Неапол на 1 май 1491 г. Там той е патрон на катедралата. В Неапол се намира катакомбата с първоначалния му гроб.

Януарий е патрон на Неапол, златарите и помощник против избухване на вулкани. На 16 декември 1631 г. той предупредил за избухването на Везувий.

Немският философ Фридрих Ницше посвещава на Светията четвъртата книга на произведението си „Веселата наука“ (Die fröhliche Wissenschaft, 1882).

Източници редактиране

↑ janu // Посетен на 13 октомври 2020 г.

Caspar Isenkrahe: Neapolitanische Blutwunder. 1912
Hans Achelis: Die Bischofschronik von Neapel. 1930
Erna und Hans Melchers (Hrsg.): Das große Buch der Heiligen. 1978, S. 597 – 599
Ианнуарий, Православная энциклопедия. Том XX. 2009. С. 583 – 590. ISBN 978-5-89572-036-3
Rüdiger Safranski: „Nietzsche“; Hanser, München/Wien 2000; S. 253 f.

Външни препратки редактиране

[wikidata-de70afc05404151e8aeff5c9921c68c5b676044f-v6-1] u // Посетен на 13 октомври 2020 г.

[1]