Вижте пояснителната страница за други значения на Янче.

Янче (на македонска литературна норма: Јанче; на албански: Jança, Янча) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Янче
Јанче
— село —
Янче снимано от долината на Радика
Янче снимано от долината на Радика
41.5869° с. ш. 20.6283° и. д.
Янче
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областДолна Река
Надм. височина975 m
Население146 души (2002)
Пощенски код1254
Янче в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Долна река в югозападните склонове на Чаушица над река Радика.

История редактиране

 
Янче в 1930 г.

В XIX век Янче е смесено българо-торбешко село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от края на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Янче (Yantché) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 130 помаци и 125 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Янче има 240 жители българи християни и 160 българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Янче е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 62 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янче има 256 българи екзархисти.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Янче има 38 български екзархийски и 43 помашки къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Янче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Янче като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 146 жители.[9]

 
Църквата „Успение Богородично
Националност Всичко
македонци 111
албанци 2
турци 33
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени в Янче
  •   Иван Дичев, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 1-а Дебърска дружина[10]
  •   Георги Иванов, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 1-а Дебърска дружина[11]
  •   Христо Симеонов, македоно-одрински опълченец, 3-а рота на 7-а Кумановска дружина, убит при Ратково[12]
  •   Спиро Смилев, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 1-а Дебърска дружина[13]
  •   Деспот Фиданов, македоно-одрински опълченец, 1-а и нестроева роти на 1-а Дебърска дружина[14]

Бележки редактиране

  1. Дебарско-кичевска епархија. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Архивиран от оригинала на 2013-06-20.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 243.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 280.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 615.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 745.