Ян Стефан Круковѐцки (на полски: Jan Stefan Krukowiecki) е полски генерал, участник в Наполеоновите войни и в Полското въстание от 1830 – 1831 година, председател на полското правителство в последните седмици на въстанието.

Ян Круковецки
полски генерал

Роден
Починал
17 април 1850 г. (79 г.)
Погребан Лодзко войводство, Полша

Награди Орден „Свети Станислав“ II степен
Орден Свети Владимир III степен
Ян Круковецки в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни години в служба на АвстрияРедактиране

Бащата на Ян, граф Пьотър Круковецки, е висш чиновник в австрийската съдебна администрация (председател на апелативния трибунал в Лвов). По негов почин, Ян избира военната кариера. Постъпва в австрийската армия като кадет 13-годишен, през 1786 година. Участва във войните с Османската империя през 1788 – 1790 (ранен е край Белград) и с Революционна Франция през 1792 – 1794 година. По време на въстанието на Косцюшко напуска австрийската армия, изтъквайки лични причини.[1]

Служба на Наполеон и РусияРедактиране

В края на 1806 година Круковецки постъпва в Наполеоновата армия, воюваща срещу съюзените Русия и Прусия в полските земи. Първоначално е щабен офицер, но скоро след това получава командването на батальон, с който остава в армията на Варшавското херцогство. Участва във войната с Австрия през 1809 година, когато достига до чин полковник, и в похода на Наполеон в Русия през 1812 година. По време на този поход през август е ранен тежко в битката за Смоленск. През пролетта на 1813 година, когато бойните действия се пренасят в Германия, Круковецки получава званието генерал и командването на кавалерийска бригада, но губи вяра в успеха на Наполеон. По време на Лайпцигската битка проявява неподчинение и отвежда отряда си от поверения му участък. Не след дълго полага клетва за вярност на руския цар Александър I.[1]

Поради конфликт с великия княз Константин (руския наместник в създаденото на Виенския конгрес Полско кралство), Круковецки изпада в немилост и е практически отстранен от армията в продължение на няколко години. По-късно получава командването на бригада, а от 1829 – на дивизия в армията на Кралството. От 1827 година оглавява военния съд.[1]

По време на Ноемврийското въстаниеРедактиране

При избухването на въстанието, генерал Круковецки се поставя на разположение с дивизията си на временното правителство начело с Юзеф Хлопицки. През февруари 1831 година, при Бялоленка, охранява пътя за отстъпление на основната полска армия, сражаваща се при Грохов. Дни по-късно командването на дивизията му е отнето от новоназначения полски главнокомандващ генерал Скжинецки, но председателят на правителството Адам Чарториски го назначава за губернатор на Варшава. Враждата му със Скжинецки продължава и след това, стигайки до открито пренебрежение на заповедите на главнокомандващия от варшавския губернатор. През август в столицата избухват размирици. Възпозвайки се от психологическия им ефект върху консерваторите, Круковецки убеждава сейма да го избере за председател на правителството. Властта му продължава не повече от три седмици. В началото на септември руските войски достигат Варшава, щурмуват и завземат западните ѝ покрайнини. Това кара Круковецки да поведе преговори с руския главнокомандващ Иван Паскевич за предаване на града. В отговор е обявен за предател и отстранен от поста си часове преди окончателното падане на Варшава.[1]

Попаднал в плен, Круковецки прекарва няколко години на заточение във Вологда. След 1834 година руските власти му разрешават да се завърне в Полша. Оттегля се в имението на съпругата си в село Попен (край Лодз), където умира през 1850 година.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Jan Stefan Krukowiecki h. Pomian. Във: Internetowy Polski Słownik Biograficzny. Посетен на 15.08.2016.