127-о средно училище „Иван Денкоглу“

Училище в София
(пренасочване от 127 СОУ „Иван Денкоглу“)

127 средно училище „Иван Николаевич Денкоглу“ средно училище, основано през 1839 г.[1]

127 СУ „Иван Денкоглу“
Информация
СедалищеСофияБългария
Основаване1839 г.
Видсредно училище
ДиректорАлександър Лазаров
Учители68
ПатронИван Денкоглу
Навигация
42.691° с. ш. 23.3212° и. д.
Местоположение в София
Адресгр. София 1000, ул. „Парчевич“ 43
Телефон+359884334114
Сайт127sou.com

Намира се в центъра на София на улица „Петър Парчевич“ № 43. Наименувано е на българския търговец Иван Денкоглу, който с парични средства подпомага развитието на училището и дарява личната си библиотека. В училището се изучава интензивно английски език.

Според Националния музей на образованието то е наследник на първото новобългарско училище в София, открито през 1839 г., което означава че 127-о СУ е най-старото училище в София.

Важен етап от възраждането на българската нация е образованието. Въвежда се т.нар. „взаимоучителна метода“ през 1830-те години. Първото такова училище е открито в Габрово през 1835 г. от Васил Априлов, но с финансовата подкрепа и на други видни възрожденци като Иван Денкоглу. През 1839 г. Захари Икономович Круша въвежда тази метода и в софийското училище при църквата „Света Неделя“. Увеличената бройка на възпитаниците му налагат нуждата от нова сграда, в която да се помещава. Така през март 1849 г. започва изграждане на „сградата на свещеното взаимоучително училище“, както е записано в „Приходно-разходна книга на Софийското училище“. Така с дарените общо 58 085 гроша в двора на църквата „Света Неделя“ е издигнато училище с 4 класни стаи и стая за учителите. Най-голямата сума от 30 000 гроша е дарена от Иван Денкоглу. Друг виден дарител е Софийският владика Паисий – 20 000 гроша, но се предполага, че е бил стреснат от изразеното от софиянци недоволство от политиката на Цариградската патриаршия, преследвана от него.

При такива усилия сградата на училището и неговото оборудване са впечатляващи не само за времето си. То е снабдено с географски карти и глобуси, кабинет по физика, библиотека. За кратко време броят на учениците нараства на 400, а славата му се разнася из цялата страна.

През 1857 г. по идея на Иван Денкоглу в София пристига възпитаникът на Московския университет Сава Филаретов, който е назначен за главен учител (директор) и организатор на учебното дело в училището. Под негово ръководство взаимното училище се преустройва в класно училище и се развива като истинско народно училище за богати и сиромаси, за селяни и граждани с образцов ред и модерни методи на обучение. През 1858 г. към мъжкото училище е открито девическо, а първата учителка в него е известната баба Неделя от Плевен. Започва отбелязването на 11 май като ден на светите братя Кирил и Методий.

„La presse d'Orient“ публикува статия, в която пише: „Това учебно заведение по съдържание на работата си може да се нарече гимназия. То трябва да служи за пример на всички учебни заведения и не отстъпва на най-добрите гимназии в Цариград.“

По време на Руско-турска освободителна война от 1877 – 1878 г. районът на училището е опожарен и то е унищожено до основи. След освобождението Софийската община изтегля завещаните от Денкоглу 10 000 рубли от Московската депозитна банка, купува конака „Хали бей“ (мястото на днешната Съдебна палата) и настанява там училището. В знак на признателност то е наречено на неговия благодетел Иван Николаевич Денкоглу. В тази сграда то се помещава до 1892 г., когато е построена нова сграда на улица „Петър Парчевич“ № 43, където се намира. Сградите са 2 – едната е перпендикулярна на улица „П. Парчевич“, където се помещава училището, а другата е успоредна, където са градската библиотека „Сава Филаретов“, забавачницата и пантеонът на безсмъртните с 5 зали. Част от сградата, в която се учи днес, е построена през 1941 г.

Втората световна война променя живота в училището. При бомбардировките през 1944 г. част от него се превръща в превързочен пункт за пострадалите. След 9 септември 1944 г. там се помещава щабът на Първа българска армия и учебните занятия се провеждат нередовно. Там провеждат занятия, редувайки се, и училищата „Патриарх Евтимий“ и „Тодор Минков“.

Училището претърпява още редица промени. Към основното училище се създава гимназия, което налага да се учи на 3 смени. По-късно тя се отделя като гимназия с изучаване на френски език и се премества в новата сграда на 92 ОУ „Неофит Рилски“. Поради големия брой ученици училището се разделя на 127-о и 128-о основни училища. След няколко години, когато броят намалява, отново се обединяват в 127-о основно училище. Години по-късно се обединява с гимназия и се превръща в 127-о средно общообразователно училище „Иван Николаевич Денкоглу“

На 29 април 2009 г. училището отпразнува своята 170-годишнина с юбилеен концерт.

През 2019 г. се състоя и 180-годишния юбилей в НДК.

Ръководство

редактиране

Директор на училището понастоящем е Александър Лазаров, а заместник-директори са Таня Алексиева, Велислава Петрова-Ангелова и Мартин Хаджидимитров.

Материална база

редактиране

През декември 2008 г. Министерството на образованието и науката дарява пълно оборудване за нуждите на кабинетите по физика и астрономия, химия и биология. Обновените кабинети са открити от министър Даниел Вълчев.

От 2019 г. активно се модернизира материалната база, за да отговаря на нуждите на съвременното образование и на Държавните изисквания.

Възпитаници

редактиране

В училището са учили: Надежда Михайлова, Диана Младенова, Георги Младенов, Иван Леков, Георги Славов, Искра Славова, Мариета Страхилова, Евгени Матинчев, Константин Папазов, Богдана Карадочева, Николай Александров, Лалю Метев, Иван Таушанов, Иво Иванов, Камен Алипиев.

Източници

редактиране
  1. История | 127 СУ „Иван Николаевич Денкоглу“ // 127sou.com. Посетен на 21 януари 2022.