Отваря главното меню

152 mm/55 Model 1930 e корабно оръдие с калибър 152,6 mm разработено и произвеждано във Франция. Състояло на въоръжение във ВМС на Франция. Става първото във Франция морско оръдие с калибър 152 mm. Предназначено е за въоръжение на леките крайцери. С тези оръдия са снабдени лекия крайцер „Емил Бертин“, леките крайцери от типа „Ла Галисионер“, а също и линкорите от типа „Ришельо“.

152 mm/55 корабно оръдие Model 1930
Richelieu off New York 1943 aft.jpg
152 mm оръдия Model 1930 на линкора „Ришельо“
Обща информация
На въоръжение в Франция Франция
Производител Schneider, Франция
Година на производство 1935 г. – 1940 г.
Технически данни
Калибър, mm 152,4
Дължина на цевта, mm/клб 8390/55
Тегло (бойно) 7780
Зареждане Разделно-гилзово
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +85° (планирани +90°)
Снижение (min) -6,5° (максимална стойност за всички видове установки)
Хоризонтален -175°/+175° (максимална стойност за всички видове установки)
Огневи възможности
Далекобойност, km 26,47 (при ъгъл +45°), 14 (при ъгъл +80°)[1] по височина
Скорострелност
изстрела/минута
5 – 6

Съдържание

История на създаванетоРедактиране

Калибърът 152 mm по-рано не се използва във френския флот. До края на Първата световна война французите отдават предпочтение на необикновените за световната практика калибри 138 mm и 164 mm[2]. Това оръдие се разработва специално за леките крайцери от ново поколение. Основа за създаването на оръдието става 138,6-милиметровото M1929, което се използва на френските контраминоносци.

КонструкцияРедактиране

Оръдието има вертикално-клинов затвор. То се комплектова с въртящ механизъм за зареждане и пружинен досилател за боеприпасите. Спусковия механизъм е електромагнитен. 152 mm/55 Model 1930 е най-голямокалибреното оръдие във френския флота с разделно-гилзово зареждане.

152 mm/55 Model 1930 при крайцеритеРедактиране

Артилерията на главния калибър е поместена в триоръдейни кули тип „Марин-Омкур“ образец 1930 г. Отличията са в това, че на „Емил Бертин“ кулите са небронирани и тежат по 112 тона, бронираните кули на крайцерите от типа „Ла Галисионер“ имат тегло по 172 тона[3]. Две кули са поместени в носовата част на крайцерите, линейно-терасовидно, третата е на кърмата. Носовите кули имат ъгли на обстрел по 135° по борда, кърмовата – 145°[4]. Самите оръдия се намират в индивидуални люлки и имат ъгли на вертикална наводка от -7° до +45° за крайните кули и от -10° до +45° за издигната кула, но зареждането се осъществява при положение на стволовете от -5° до +15°. Наведката на кулите се осъществява дистанционно, с помощта на електрическа трансмисия.

Цикълът на стрелбата съставлява 10 – 12 секунди, което е съгласувано с периода на люлеене на крайцерите. Това позволява да има практическа скорострелност от 5 – 6 изстрела в минута на ствол. Максималната скорострелност сред крайцерите от типа „Ла Галисионер“ показва „Глуар“ на стрелби през 1938 г. – 9 изстрела в минута на ствол[5]. През първите години на експлоатация куполните установки на крайцерите страдат от множество повреди, вследствие на което не могат да развият табличната си скорострелност. Така например, крайцерите на 4-та дивизия на учебните стрелби през 1939 г. показват средна скорострелност от 3 изстрела в минута на ствол. Налага се да се преправят амбразурите на кулите с цел подобряване на тяхната херметичност[4]. След това конструкцията на кулите вече се оценява като напълно удачна[6].

152 mm/55 Model 1930 при линкоритеРедактиране

Макар при проектирането на 152 mm/55 Model 1930 възможността да се използва против въздушни цели да не се разглежда насериозно, през 1934 г. е предложено да се използват тези оръдия за перспективните линкори от типа „Ришельо“ като универсални. Първоначално се предполага да се поставят на линкорите по пет триоръдейни кули с нова конструкция, впоследствие броя им е съкратен до три. Кулите Model 1936 DP са в кърмовата част на линкорите. Спрямо кулите на крайцерите те се различават с усилено брониране и увеличен ъгъл на възвишение на стволовете. Бронирането им достига 130 mm по фронта, като бронята е разположена под ъгъл. Бронирането на страничните стени е 70 mm, на задната стена – 60 mm, на покрива – 70 mm. Дебелината на барбетите е 100 mm.

По проект се предполага осигуряването на ъгъл на възвишение 90° и скорострелност от 10 изстрела в минута. Но на практика се проявява невъзможност за зареждане при ъгли над 75°, а скорострелността не превишава 6,5 изстрела в минута. Освен това, скоростта на наводка на тежките кули е съвършено недостатъчна. Скоростта на хоризонтална наводка съставлява 12° в секунда, а на вертикална – 8° в секунда. Това позволява на 152 mm оръдия да водят само заградителен огън по въздушните цели. Тази ситуация принуждава конструкторите да съкратят броя на кулите 152 mm оръдия до три и за сметка на това да се поставят на линкорите по шест сдвоени 100 mm зенитни оръдия M1930. Едва след края на Втората световна война успяват да доведат ъгъла на зареждане на оръдията до 85°, а скорострелността до 10 изстрела в минута.

ИзточнициРедактиране

  1. Moulin J.. Les croiseurs de 7600 tonnes. ISBN 2-909675-90-4.
  2. Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  3. Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. 114 с..
  4. а б Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. 132 с..
  5. Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. 146 с..
  6. Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. 145 с..

ЛитератураРедактиране

  • Патянин С. В.. Лидеры, эскадренные миноносцы и миноносцы Франции во Второй мировой войне.
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  • Moulin J.. Les croiseurs de 7600 tonnes. ISBN 2-909675-90-4.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „152 mm/55 Model 1930“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.