167 г. пр.н.е.
година
<< | 2 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
167 (сто шестдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули са Квинт Елий Пет и Марк Юний Пен.
- В Рим пристигат делегации от различни източни държави, които изказват поздравления за победата и падението на Персей Македонски. Решено е в Македония и Илирия да бъдат създадени свободни републики, които да плащат част от предишните данъци на Рим, срещу което да получават защита[1]
- Амбициозният претор Марк Ювенций Тална агитира за обявяване на война на Родос, но намеренията му са осуетени след реч на Катон Стари.[1][2]
- Сенатът нарежда на Родос да освободи Кария и Ликия, включително градовете Кавн и Стратоникея, които дотогава осигуряват внушителния годишен приход от 120 таланта злато за родоската хазна.[2]
- Рим предава Делос на Атина под условието островът да стане свободно пристанище, а това се оказва допълнителен удар срещу Родос, който впоследствие губи, поради пренасочване на трафика, годишни приходи от пристанищни такси възлизащи на 140 таланта злато.[2]
- Оправданията на тракийския цар Котис IV, че е помагал на Персей само под принуда са приети от римските власти и задържания като заложник негов син е върнат.[3]
- 27-29 ноември – тридневен триумф на Луций Емилий Павел Македоник за победата над цар Персей.[4]
- 1 декември – триумф на Гней Октавий за морска победа на Персей.[4]
На Балканите
редактиране- Македонското царство е разделено от Емилий Павел и десетчленна сенаторска комисия на четири републики с центрове Амфиполис, Тесалоника, Пела и Пелагония.[1][5]
- По нареждане на Сената Емилий Павел разграбва и разрушава 70 населени места в Епир и продава в робство 150 000 души (според Полибий), предимно Молоси.[5]
- Луций Аниций Гал и петчленна сенаторска комисия разделят владенията на илирите на три.[5]
- В Рим са депортирани можество от неговите гръцки опоненти включително 1000 ахейци, сред които е Полибий.[3][6]
В Азия
редактиране- Започва Въстанието на Макавеите срещу Селевкидите.
Починали
редактиране- Гай Клавдий Пулхер (консул 177 пр.н.е.), римски политик
Източници
редактиране- ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 152
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 337
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 153
- ↑ а б Fasti Triumphales
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 317
- ↑ „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 534