<< 2 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

121 (сто двадесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Смъртта на Гай Гракх.

Събития редактиране

В Римската република редактиране

  • Консули са Луций Опимий и Квинт Фабий Максим Алоброгик.
  • Консулът Опимий предприема мерки за отмяна на законодателството на Гай Гракх. Под особена атака е постаен закона Lex Rubria, за чиято защита Гракх мобилизира своите поддръжници. По време на решаващото заседание, присъстващият Квинт Антил се отнася подигравателно към Гракх и привърженици, вследствие на което е пронизан и убит. На следващия ден Сенатът привиква на изслушване Гракх и Марк Фулвий Флак, които не се явяват.[1]
  • Страхувайки се от повторение на събитията от 133 г. пр.н.е., Сенатът за първи път в римската история издава Senatus consultum ultimum, с който упълномощава консулите да вземат всички необходими мерки, за да защитят републиката.[1]
  • Консулът Опимий въоръжава доброволци и изисква безусловното предаване на Гракх и Флак, които са намерили временно убежище на Авентинския хълм. Опимий обещава награда от злато срещу главата на Гракх и напада противниците си като в сражение на хълма са убити Флак и синовете му. Самият Гай Гракх се самоубива или е убит след като успява да прекоси Тибър и достигне отвъд реката, а главата му е представена на Опимий.[1]
  • Опимий построява, по нареждане на Сената, храма на Конкордия на Форума.[2]
  • Триумф на Квинт Цецилий Метел Балеарик за победи постигнати в боеве на Балеарските острови.[3]

В Азия редактиране

Родени редактиране

Починали редактиране

Бележки:


Източници редактиране

  1. а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 181
  2. L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 99
  3. Fasti Triumphales