196 г. пр.н.е.
година
<< | 2 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
196 (сто деветдесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули са Луций Фурий Пурпурион и Марк Клавдий Марцел.
- Създадена е жреческата колегия Septemviri epulonum.
- Опитите на консула Марцел да получи командването в Македония и Гърция са отблъснати и командването на Тит Квинкций Фламинин е удължено, а двамата консули получават командването в Италия.[1]
- Консулът Марцел води военна кампания срещу племената в Цизалпийска Галия.[1]
- Сенатът и комициите гласуват условията на мирния договор с Филип V Македонски. Царят трябва да оттегли гарнизоните си от Гърция, да предаде дезертьори, да намали флота си до 5 кораби, да съкрати армията си до 5000 войници, да не води войни без съгласието на Рим и да плати 1000 таланта, половината от който веднага, а останалата част на равни годишни вноски.[1]
- Десетчленна комисия е изпратена в Македония и Гърция за да осигури изпълнение на условията по мирния договор.[1]
В Гърция и Тракия
редактиране- Гръцките държави одобряват условията на мирния договор с Македония. Единствено изключение правят етолийците, който не се чувстват удовлетворени от условията.[1]
- На Истмийските игри в Коринт Фламинин прокламира свободата на гръцките държави и градове от македонска хегемония.[2]
- Царят на Селевкидите Антиох III обсажда Лампсак и Смирна, след което преминава през Хелеспонта в Тракия, за да започне възстановяването на град Лизимахия.[3]
- Пратениците на Антиох III са предупредени, че царя не трябва да напада земите на Филип V, Птолемей V или гръцките държави.[4]
В Картаген
редактиране- Ханибал е избран за един от двамата суфети, която е най-висшата управленска длъжност в Картаген. Той прокарва реформи в полза на народните събрания и за сметка на Картагенския сенат и обвинява други знатни личности в корупция пречеща на събирането на средства за изплащане на дължимите на Рим репарации.[4]
В Египет
редактиране- Изработен е Розетския камък.
Родени
редактиранеПочинали
редактиране- Марк Корнелий Цетег (консул 204 пр.н.е.), римски политик
- Гай Семпроний Тудицан (претор), римски политик
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 126
- ↑ „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 529
- ↑ „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 271
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 127