Arte Povera
Arte Povera (на български също и като бедняшко изкуство или бедно изкуство) е изкуство, правено от бедняшки материали.
Това течение в модерното изкуство се развива през периода 1967 – 1972 в италианските градове Торино, Милано, Рим, Генуа, Венеция, Неапол и Болоня.[1] Този тип изкуство се противопоставя на правителственото управление, индустрията, особено корпоративната менталност и мейнстрийм културата чрез употребата на неконвенционални материали и стил.
История
редактиранеПрез 1967 г. италианският арт критик Джермано Челант въвежда термина Arte Povera, за да опише група от млади антиелитаристки настроени художници. Движението започва с авангардистки патос, насочен срещу мейнстрийма в западното изкуство, но бързо се превръща във влиятелен двигател на вкусовете за изкуство на Запад още в края на 1960-те.[2]
Основни представители
редактиране
- Алигиеро Боети
- Пиеро Джиларди
- Пиер-Паоло Калцолари
- Росела Козентино
- Янис Кунелис
- Марио Мерц
- Мариса Мерц
- Джулио Паолини
- Пино Паскали
- Джузепе Пеноне
- Микеланджело Пистолето
- Емилио Прини
- Салваторе Манджоне
- Марио Чероли
- Джилберто Зорио
- Джовани Анселмо
- Лучано Фабро
Литература
редактиране- Celant, Germano, Arte Povera: Histories and Protagonists, Milan: Electa, 1985. ISBN 88-435-1043-6 (Преиздадена като Arte Povera: History and Stories, 2011. ISBN 978-88-370-7542-2)
- Celant, Germano, Tommaso Trini, Jean-Christophe Amman, Harald Szeemann and Ida Gianelli. Arte povera, Milan: Charta, 2001. ISBN 978-88-8158-316-4
- Christov-Bakargiev, Carolyn (Ed.). Arte Povera. London: Phaidon, 1999. ISBN 0-7148-3413-0
- Flood, Richard, and Morris, Frances. Zero to infinity: Arte povera 1962 – 1972. London: Tate Publishing, 2001. ISBN 978-0-935640-69-4
- Lista, Giovanni, L’Arte Povera, Cinq Continents Éditions, Milan-Paris, 2006. ISBN 978-88-7439-205-6
- Lumley, Robert. Arte Povera. London: Tate Pub.; New York: Distributed in North America by Harry N. Abrams, 2004. ISBN 1-85437-588-1, ISBN 978-1-85437-588-9
- Jacopo Galimberti, „A Third-worldist Art? Germano Celant's Invention of Arte Povera“, Art History, 2013, volume 36, issue 2, 418 – 441.
Източници
редактиране- ↑ „Изкуството – голямата шумотевица. Биеналето във Венеция“, в. „Капитал“, 13 септември 1997 г.
- ↑ Karen Vanegas, „An Introduction to Arte Povera“, artnet.com, 17 юли 2013.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Arte Povera- ((en)) Арте повера в Artcyclopedia
- ((en)) Арте повера в речника на галерия Tate
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arte Povera в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |