Син кит

	Син кит
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:	Ивичести китове (Balaenopteridae)
род:	Balaenoptera
вид:	Син кит (B. musculus)
	Научно наименование
	Balaenoptera musculus (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	ебуроний – настояще, 1,5019 – 0 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т
	Син кит в Общомедия
	[ редактиране ]

Синият кит (Balaenoptera musculus) е вид морски бозайник от семейство Ивичести китове (Balaenopteridae). Той е смятан за най-едрото животно на Земята.^[1]^[2]^[3]

Женските раждат по едно малко, което носят единадесет месеца в утробата си. То се ражда през средата на зимата и живее с майка си в топлите екваториални води. През лятото майката и малкото отплуват към полюсите в студените води, богати на храна. Новороденият кит достига седем метра, на една година достига до дължина 16 метра, на пет години – до 22 метра, а възрастните индивиди достигат до 30 – 33 метра дължина. Най-дългият е бил 33,58 метра. Периодът на бозаене е около 7 месеца. За това време малкото нараства до към 16 метра дължина и достига около 20 тона тегло. Средно на ден увеличава теглото си с 90 – 100 кг.

Китовете общуват с ултразвук, известен като ехолокация. Използват я, също така, за да си намират храна – излъчват ултразвук, който се отблъсква от плячката и се връща при кита под формата на ехо. Така те намират и поглъщат плячката си. Тежината на месото е около 56.5 тона до 66 тона в зависимост от животното. Най-често се среща само на двойки; единични екземпляри или по три животни заедно.

Когато се храни, той прекарва под вода повече от 30 минути. Дихателният канал е напълно отделен от устната кухина. При гмуркане достига до 70 – 80 метра дълбочина. Езикът му тежи около 4,7 тона. По коремната му страна има до 88 надлъжни бразди. Той е бозайник, но прилича на огромна риба. Месото на синия кит е годно за консумация. Като „рекорд“ от един син кит са добити-55 тона мас. Китът може да диша въздух на повърхността, но ако бъде изхвърлен от океана, би се задушил от собственото си тегло. Мъжките екземпляри достигат до 180 тона, а женските–170. Не е опасен за човека. Дори се смята, че тях по-скоро ги е страх от нас. Поради факта, че видът е застрашен, е забранено улавянето, извличането на мас и консумацията на месо от сините китове. В света съществуват около 5 – 6 хиляди кита.

Синият кит, подобно на много други едри китове, се храни с дребни животни, наречени крил.

Източници

↑ nationalzoo.si.edu // Архивиран от оригинала на 2016-08-01. Посетен на 2006-12-22.
↑ www.science.howstuffworks.com
↑ Reilly, S.B., Bannister, J.L., Best, P.B., Brown, M., Brownell Jr., R.L., Butterworth, D.S., Clapham, P.J., Cooke, J., Donovan, G.P., Urbán, J. & Zerbini, A.N. Balaenoptera musculus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 март 2011. (на английски)

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] tionalzoo.si.edu // Архивиран от оригинала на 2016-08-01. Посетен на 2006-12-22.

[2] www.science.howstuffworks.com

[iucn-3] Reilly, S.B., Bannister, J.L., Best, P.B., Brown, M., Brownell Jr., R.L., Butterworth, D.S., Clapham, P.J., Cooke, J., Donovan, G.P., Urbán, J. & Zerbini, A.N. Balaenoptera musculus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 март 2011. (на английски)

[1]

[2]

[3]