Отваря главното меню

Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен от него. Въпреки че традиционното име на каракала е персийски рис, египетски рис и африкански рис, той вече не се счита за рис, а по-скоро като близък до африканската златна котка и сервала. Каракалът е класифициран като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите в групата си.

Каракал
Caracal001.jpg
Lightmatter caracal.jpg
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
подсемейство: Felinae Мъркащи котки
род: Caracal Каракали
вид: C. caracal Каракал
Научно наименование
Уикивидове Caracal
(Gray, 1843)
Уикивидове Caracal caracal
Schreb., 1776 г.
Разпространение
Caracal distribution.png
Каракал в Общомедия

Физическа характеристикаРедактиране

Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължината на тялото е от 60 до 105 cm, а опашката е почти една трета от тялото – от 23 до 35 cm. Височината при холката е от 43 до 51 cm. Теглото на мъжките е 13 – 20 kg, а на женските около 11 kg. Женските са значително по-дребни на ръст. И двата пола изглеждат едни и същи. В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Във връзка с полупустинния начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу, за да го предпазват от горещината на пясъка и от потъване в него. Козината е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета на края (каракал на турски, karakulak, означава черноух).

РазпространениеРедактиране

Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).

Начин на живот и храненеРедактиране

Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани, обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и други. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици, скачайки до 3 метра на височина. Освен това е и отличен катерач.

РазмножаванеРедактиране

Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2 – 4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.

ПодвидовеРедактиране

Допълнителни сведенияРедактиране

Каракалът се поддава на опитомяване. В древността е бил използван от перси и индуси, а по-късно и от араби за лов на птици, газели, зайци, лисици. В някои области на Иран се ловува с опитомени каракали.

Природозащитен статусРедактиране

Каракалът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен вид.[2]

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Breitenmoser, C., Henschel, P. & Sogbohossou, E.. Caracal caracal. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. (на английски) Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Caracal caracal (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

Външни препраткиРедактиране

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.