Бял амур
Белият амур (Ctenopharyngodon idella) е риба, пренесена в България от Русия, като родината ѝ са реките Амур и Усури в Далечния изток. Оттам, поради изключително ценните си стопански качества и най-вече бързия темп на растеж, рибата е изкуствено разселена в Европа и Америка. В България първите амури са внесени още през 1964 г.
| Бял амур | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Valenciennes, 1844 | ||||||||||||||||||||
| Бял амур в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Биологични особености редактиране
На дължина достига над 120 cm и тегло 32 kg. Световният рекорд е 39,75 kg и е поставен в България от Стоян Илиев през 2009 г. в язовир Пясъчник.[2] Месото му е бяло и вкусно, има удължено, заоблено тяло, покрито с едри люспи, подобни на тези на шарана. На пръв поглед белият амур силно напомня речния кефал – със същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. При клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са опушено сиви. Освен това при белия амур опашната перка е повече изрязана навътре, с по-изразена стреловидност и при нея липсва по-тъмният кант в края, както е при клена. Съразмерно с тялото, при амура и устата е по-малка, отколкото при речния кефал, а хрилните капаци са радиално отчетливо набраздени. Хвърля хайвера си в руслото на пълноводни бързотечащи реки. Освен в река Дунав, в България не е констатиран случай на естествено размножаване. През първите етапи, личинките се хранят с дребен зоопланктон, като постепенно преминават на по-едри форми, като безгръбначни, хирономидни ларви, ракообразни. С нарастването си, белият амур започва да приема мека водна растителност, като възрастните консумират главно висши водни и сухоземни растения, с добре изразена избирателна способност към различните видове. Нараства различно в отделните климатични зони, като достига полова зрелост във възраст от 4 до 10 години. На дължина достига до 1 m, а масата на тялото му – 32 kg.[3]
Стопанско значение редактиране
Най-ценното стопанско качество на белия амур е това, че може да се използва за биологична борба с обрастването на язовири, езера, блата, напоителни и отводнителни канали. В рибовъдните стопанства, отглеждан в поликултура, консумира и фураж, макар и да не го оползотворява добре.
Външни препратки редактиране
- Белият амур в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-23 в Wayback Machine.
Източници редактиране
- ↑ Ctenopharyngodon idella (Valenciennes, 1844). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ ALL TACKLE RECORDS FOR CARP, GRASS // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2 март 2021.
- ↑ Боев, З. 1994. Пришелец от Азия. – Лов и риболов, 3 – 4: 48.
