Манул

вид бозайник
(пренасочване от Felis manul)

Ману̀лът (Otocolobus manul) е средно голям вид хищник от семейство Коткови (Felidae), отделян в самостоятелен род "Otocolobus" (от гръцки: "oto" – ухо и "kολοβός" – скъсен, незавършен, липсващ; се превежда като "Късоух"). Наричан е още Па̀ласова котка в чест на описалия го естественик Петер Симон Палас.

Манул
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Манули (Otocolobus)
вид:Манул (O. manul)
Научно наименование
Brandt, 1841
(Pallas, 1776)
Разпространение
Синоними
Манул в Общомедия
[ редактиране ]

Физическа характеристика

редактиране

Манулът е средно голяма котка, достигаща на дължина 52 – 67 cm без опашката (22 – 29 cm). Теглото му е от 2 до 5 kg. Има едро, набито тяло с къси крайници. Главата му е сравнително малка и широка, с къси, заоблени уши, разположени странично. Очите са големи, обли и жълти. Козината му е гъста и плътна, с дължина на косъма около 6 cm. Окраската му е сиво-жълтеникава до сребриста с ръждив оттенък и е изпъстрен с тъмни петна и ивици. Бузите и пухкавата опашка са раирани в черно.

Разпространение

редактиране

Манулът се среща в степни райони до 4000 m надморска височина от източните брегове на Каспийско море до Монголия, Китай и Тибет, както и по крайбрежието на езерото Байкал.[2] Обитава високи плата, равнини, поречията на реки и планински степи.

Подвидове

редактиране

Начин на живот и хранене

редактиране

Активен е предимно нощем, като през деня си почива в малки пещери. Храни се с дребни бозайници (тушканчици, пики и др.) и птици.

Размножаване

редактиране

Размножителният период на манула е през март – април. След около 2 месеца бременност женската ражда 3 – 5 малки.

Допълнителни сведения

редактиране

Според някои учени манулът е взел участие във формирането на дългокосместите породи домашни котки.

Природозащитен статус

редактиране

Манулът е вписан в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като потенциално застрашен вид.[3]

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране