Отваря главното меню

Lockheed SR-71Blackbird“ е далекообхватен Mach 3+ стратегически разузнавателен самолет във ВВС на САЩ[1].

Lockheed SR-71 Blackbird
Lockheed SR-71 Blackbird.jpg
Тренировъчен SR-71B над планините Сиера Невада в Калифорния през 1994 г. Издигнатият втори кокпит е за инструктора.
Описание
Националност САЩ
Тип стратегически разузнавателен самолет
Конструктор Кели Джонсън
Производител Lockheed Corporation
Произведени бройки 32
Първи полет 22 декември 1964
Използван от ВВС на САЩ, НАСА
В експлоатация от 1966
В експлоатация до 1999
Тактико-технически данни
...
Lockheed SR-71 Blackbird в Общомедия
Изглед от пилотската кабина на височина 22 000 m над Атлантическия океан[2]
Водни пари се кондензират от вихрите с ниско налягане, създавани от извънбордовите „била“ на всеки входящ отвор на двигател

Съдържание

ИсторияРедактиране

Той е развит като черен проект[3] от разузнавателния самолет Lockheed A-12 през 1960-те години от Lockheed в нейното подразделение Skunk Works. Известният американски авиационен инженер Кларънс „Кели“ Джонсън е автор на много от новаторските идеи приложени при проектирането на самолета. По време на разузнавателни мисии SR-71 лети при високи скорости и височини, което да му позволи да изпревари опасности. Ако се засече изстрелване на ракета земя-въздух, е просто стандартното защитно действие да ускори и да се изпревари ракетата[4]. SR-71 е проектиран с основни прикриващи характеристики и служи като предшественик на бъдещи стелт самолети.

SR-71 служи във ВВС на САЩ от 1964 до 1998 г. Построени са общо 32 самолета, от които 12 са изгубени при инциденти, но никой от вражески действия[5].

Двигателите Pratt & Whitney J58 работят в режим на постоянно подаване на гориво след турбината (форсаж) на крайцерска скорост и са хибрид между турбореактивен и правопоточен въздушнореактивен свръхзвуков двигател. За да може двигателят да работи в целия диапазон от под- и надзвукови скорости, конусът на въздухозаборника се мести напред-назад от автоматика.

 
Двигател Pratt & Whitney J58 на форсаж, виждат се пръстени/дискове на Мах (вълнови образувания в свръхзвуков газов поток)

Самолетът е изработен предимно от титан, тъй като дуралуминият е неприложим при такива скорости, респ. температури – корпусът на SR-71 се нагрява до над 300 °C и не трябва да се пипа след кацане. Панелите на фюзелажа пасват хлабаво и се уплътняват, разширявайки се след като загрее, така че от самолета на земята винаги тече гориво (JP-7) защото е без уплътнения на горивната система, пак заради нагряването (няма материали, които да го издържат). Фанара (прозорците) са от кварц, заварен ултразвуково към титановия корпус. Гумите са B.F. Goodrich, съдържат алуминий, пълнят се с азот, струват 2300$ и се сменят на 20 мисии, SR-71 каца на 310 km/h (170 knots, 200 mph) със спирачен парашут, за да се намали натоварването на гумите.

Тъй като САЩ нямат залежи от титанова руда рутил, се налага да я закупят от СССР чрез страни от третия свят и тайни операции.

РекордиРедактиране

Държи световния рекорд за най-бърз пилотируем самолет с въздушнореактивни двигатели, като подобрява рекорда на YF-12[6][7][8], а на 28 юли 1976 г. SR-71 достига скорост от 3529,6 km/h, приблизително Mach 3,3. Пилотът на SR-71 Брайън Шул заявява в книгата си The Untouchables, че е летял с Мах 3,5 на 15 април 1986 г. над Либия, за да избегне ракета[9]. Той също е летящият на най-голяма височина самолет през цялата си кариера, достигайки височина от 25 929 m на 28 юли 1976 г.

SR-71 също така държи рекорда за „скорост по изпитан маршрут“ за полет от Ню Йорк до Лондон на разстояние от 5570,79 km при скорост от 2908,027 km/h пролетяно време от 1 час 54 минути и 56,4 секунди – поставен на 1 септември 1974 г., пилотиран от м-р Джеймс Съливан и м-р Ноел Уидифийлд, офицери по разузнавателни системи[10]. Това е равнозначно на средна скорост от около Mach 2,72, включително намаляването на скоростта за презареждане с гориво по време на полета. Максималните скорости по време на този полет вероятно са близки до разсекретената максимална скорост от Mach 3.2+. За сравнение, най-доброто време на граждански полет на „Concord“ е 2 часа и 52 минути, а на „Boeing 747“ – 6 часа и 15 минути.

ИзточнициРедактиране

  1. "SR-71 Blackbird." lockheedmartin.com. Посетен на 14 март 2010
  2. Shul and Watson 1993, pp. 113 – 114
  3. В Съединените щати и Обединеното кралство с термина черен проект се обозначава високо ниво на класифицирана информация за проекти на военната промишленост, чието съществуване е публично отричано, докато не са готови и изпитани, за да бъдат оповестени публично
  4. „SR71 Blackbird“. PBS documentary, Aired: 15 November 2006
  5. Landis and Jenkins 2005, pp. 98, 100 – 101
  6. Landis and Jenkins 2005, p. 78
  7. Pace 2004, p. 159
  8. НАСА показа хиперзвуковия самолет
  9. Shul, Brian. The Untouchables. Mach One, 1994. ISBN 0929823125. с. 173.
  10. "Blackbird Records." sr-71.org. Посетен на 18 октомври 2009
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация

Вижте същоРедактиране