Златка

вид бозайник
(пренасочване от Martes martes)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бозайника. За насекомото вижте Обикновена златка.

Златката, наричана още Евразийска златка (Martes martes), е дребен хищник от семейството Порови.

Златка
Martes martes crop (cropped).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Златки (Martes)
вид:Златка (M. martes)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
European Pine Marten area.png
Златка в Общомедия
редактиране

Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40 – 58 cm, теглото и е около 2 kg, а опашката е дълга 17 – 26 cm. Златката има много хубава гъста и мека козина, кестеняво-кафява на цвят, на гърба е тъмнокафява, а понякога до жълтеникаво-кафява. На гърлото и гърдите си има петно със златисто-жълт до оранжев цвят, отзад с един израстък, минаващ между основата на двата предни крайника. Лапите ѝ са черни. През зимата окраската ѝ е по-тъмна. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Използва за леговище хралупи или катеричи гнезда. Храни се с мишевидни гризачи, зайци, птици, катерици, а понякога дори и таралежи. Също така яде и меда на дивите пчели, както и някои горски плодове.

Размножителният ѝ период е от юни до август. Бременността продължава около 8 – 9 месеца. През април женската златка ражда от 2 до 8 малки, които проглеждат след 35 – 39 дни. Живее около 10 – 12 години. Широко е разпространена в Европа, Западна и Северна Азия и в Кавказ. В България се среща, макар и рядко в Странджа, Източна Стара планина, по-ниските части на Рила, Пирин и Родопите. Кожата ѝ се цени много, поради което в Европа масово я изтребват. В "Червената книга на Република България" е включена като застрашен от изчезване вид.

ИзточнициРедактиране

  1. Martes martes (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Златка. Посетен на 19 февруари 2012

Външни източнициРедактиране