NGC 1672 е пресечена спирална галактика, разположена по посока на южното съзвездие Златна рибка.

NGC 1672
галактика
Галактиката NGC1672, заснета от
Космическия телескоп Хъбъл (НАСА/ЕКА)
Исторически бележки
Дата5 ноември 1826 г.
ОбозначенияESO 118 – 43,
VV 826,
AM 0444 – 592,
IRAS04449-5920,
PGC 15941
Наблюдателни данни
(Епоха J2000.0)
ТипПресечена спирална
галактика[1]
Ректасцензия (α)04ч 45м 42,8с[1]
Деклинация (δ)-59° 14′ 52″[1]
Червено отместване (z)+0,004426
± 0,000127[1]
Разстояние16.3 Mpc[1]
Видима звездна величина (m)9,7[1]
Ъглови размери6,7' × 5,6'[1]
Повърхностна яркост13,5
СъзвездиеЗлатна рибка
Физически характеристики
Радиус~37 000 св.г.
NGC 1672 в Общомедия

Структура

редактиране

Галактиката има 4 големи спирални ръкава, излизащи от централния бар. Спиралните ръкави силно се различават по форма, което придава на галактиката по-несиметричен вид – единия от ръкавите, в североизточната си част, е значително по-ярък от другите. В ръкавите се намират множество области с активно звездообразуване, някои от които са с ъглови размери до 4.

Не е съвсем ясно как трябва да се класифицира ядрото. Повечето галактики могат да се разделят на групи, според активността на ядрото им[2]:

  • Голяма област от йонизиран водород (HII), който има спектър, подобен на областите с активно звездообразуване в Млечния път и следователно е свързан с активно звездообразуване в ядрото на галактиката.
  • Сейфъртово ядро, пример за активно галактично ядро, което вероятно съдържа супермасивна черна дупка.
  • Слабо йонизиран регион от междузвездната среда с емисионен спектър – област от междузвезден газ и прах, които съдържат слабойонизиран газ, което е следа или за област с активно звездообразуване, или за свръхмасивна черна дупка.

NGC 1672, както и няколко близки галактики, не се вписват в тази схема, а спектъра на ядрото показва следи и от трите критерия[2]. Възможно е в ядрото да се намират както области с активно звездообразуване, така и активно галактично ядро.

Вижте също

редактиране
  • NGC 1300 – сходна спирална галактика

Източници

редактиране
  1. а б в г д е ж NASA/IPIC Extragalctic database // NASA. Посетен на 9 февруари 2008. (на английски)
  2. а б P. Veron, A. C. Goncalves, M. P. Veron-Cetty. AGNs with composite spectra (pdf) // Astronomy&Astrophysics, 1997. Посетен на 9 февруари 2008. (на английски)