Етруска земеровка

вид бозайник
(пренасочване от Suncus etruscus)

Етруската земеровка (Suncus etruscus) е вид дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae). С маса от едва 2 g това е най-дребният съществуващ в наши дни бозайник.

Етруска земеровка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Земеровкови (Soricidae)
род:Многозъби белозъбки (Suncus)
вид:Етруска земеровка (S. etruscus)
Научно наименование
(Savi, 1822)
Разпространение
Етруска земеровка в Общомедия
[ редактиране ]

Етруската земеровка се среща в полупустинни местности в Северна Африка, Южна Европа, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия, Мадагаскар. В България видът е установен за пръв път през 1985 година, като е разпространен главно около езерата и крайбрежните райони в Бургаско. Смята се за рядък за страната и е защитен.[3]

Дължината на тялото и главата на етруската земеровка е между 36 и 52 mm, дължината на опашката — между 21 и 30 mm, масата — между 1,25 и 2,34 g. Активна е през цялото денонощие, главно през нощта. Изгражда си подземно убежище, съставено от множество преплетени тунели. Храни се главно с насекоми, а продължителността на живота е около 15 месеца. Женските раждат по 4 пъти между април-май и септември-октомври, като кърмят малките около 20 дни.[3]

Източници редактиране

  1. Suncus etruscus (Savi, 1822). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Етруска земеровка. Посетен на 2022-03-28
  3. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 136-138.