XX обикновено народно събрание

(пренасочване от XX ОНС)

Двадесетото обикновено народно събрание (XX ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 21 май до 11 юни 1923, брой депутати – 245.[1] XX ОНС е разпуснато след Деветоюнския преврат, осъществен от Военния съюз, Народния сговор и Конституционния блок. Свалянето на правителството на земеделците води до предсрочно разпускане на парламента.

Изборите за XX ОНС са проведени на 22 април 1923 г., съгласно указ на цар Борис III № 132 от 12 март същата година.[2] След изборите за XVI ОНС те се провеждат по пропорционалната система и са задължителни за всички избиратели, които не са лишени от това право. Избирателна активност – 86,5%.[3] Изборите са голям успех за правителството на Българския земеделски народен съюз, които получават 212 места.

Резултати от парламентарните избори в България на 22 април 1923 година[4][5].
Кандидатска листа Гласове Дял от гласовете Общо
мандати
брой +/- % +/- брой +/-
БЗНС 569 139 +219 927 53,8 +15,2 212 +102
БКП (т.с.) 203 972 +19 356 19,3 +1,1 16 -34
БРСДП (ш.с.) 27 816 -27 636 2,6 -3,5 2 -7
Конституционен блок 166 909 15,8 15
Националлиберална партия 55 963 5,3 0
КБ–БРСДП 31 768 3,0 0
Независими 2 909 -6 817 0,3 -0,8 0 0
Валидни гласове: 1 058 476 +152 858 100,0 245 +13
Невалидни гласове: 20 532 +10 978 1,9 +0,9
Гласували: 1 079 008 +163 836 86,5 +9,2
Избиратели по списък: 1 247 720 +63 143
  
получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори

Броят на гласувалите е около 1 037 000 души.[6]

Резултати от изборите на 22 април 1923 г.
Партия Дял от гласовете[6] Депутати
БЗНС 52,7% 212
БКП (т.с.) 18,9% 16
Конституционен блок 15,5% 15
БРСДП (ш.с) 2,2% 2

Заседанията се провеждат в сградата на Народното събрание в София.[7]

  • I извънредна (21 май – 11 юни 1923)

Председател

редактиране

Подпредседатели

редактиране

Източници

редактиране
  1. Официален сайт на НС
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 280/15.03.1923
  3. Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 379, ISBN 978-3-8329-5609-7
  4. Тодоров 2010, с. 573.
  5. Цураков 2008, с. 468.
  6. а б Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 125.
  7. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 468, ISBN 954-528-790-X