Александър Ботев
Александър Ботев Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), председател на Народното събрание от 1920 до 1921 и през 1923 година.
Александър Ботев | |
министър на железниците, пощите и телеграфите | |
Мандат | 18 септември 1910 – 29 март 1911 |
---|---|
Назначен от | XIV ОНС |
Министър-председател | |
1919 – 1921 | Александър Стамболийски |
Предшественик | Недялко Атанасов |
Наследник | Александър Димитров |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС VI ВНС | |
Портал Политика | |
Александър Ботев в Общомедия |
Биография
редактиранеПроизход и ранни години
редактиранеРоден е на 7 януари 1880 година (26 декември 1879 година стар стил) в село Друган, Радомирско. От ранна възраст се включва активно в работата на БЗНС. След 1913 година неколкократно е избиран за народен представител. През 1920 година става председател на Народното събрание, а през следващата година - министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Стамболийски.[1] Остава на този пост няколко месеца, а след избора на ново народно събрание през 1923 година става негов председател[2].
Политическа дейност
редактиранеПо време на Деветоюнския преврат през 1923 година Ботев се намира в Радомир и прави опити да организира въоръжена съпротива срещу преврата[2]. През 1944 година е интерниран заради връзки с Радомирския партизански отряд[3].
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е околийски управител на Радомир, а през 1946 година отново е избран за народен представител[2]. Умира на 12 март 1947 година[2].
Бележки
редактиране- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 64.
- ↑ Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 142, ISBN 954-528-790-X