Шкода
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Шкода.
Заводите Шкода (на чешки: Škodovy závody, други имена: Škoda Holding, Škoda Works) е конгломерат от машиностроителни предприятия, разположени основно в Чехия. Фирмата е един от най-големите европейски индустриални конгломерати през 20 век.
Шкода Škoda, a.s. |
|
---|---|
![]() |
|
Тип | Акционерно дружество |
Индустрия | конгломерат |
Развитие | разпаднала се (2001 г.) |
Приемник |
Doosan Škoda Power Pilsen Steel Škoda JS Škoda Transportation |
Основана | 1859 |
Основател | Емил Шкода |
Седалище | Пилзен, Чехия |
Продукти |
локомотиви самолети кораби металообработващи машини парни турбини оръжие тролейбуси и трамваи |
Шкода в Общомедия |
ИсторияРедактиране
Основана е през 1859 г. от граф Валенщайн-Вартенберг като леярна машиностроителна фабрика в град Пилзен. През 1869 г. собственик на предприятието става инженерът и предприемач Емил Шкода, като неговата фамилия става по-късно търговска марка. Фабриката е произвеждала метални изделия за промишлеността: детайли за мелници, железопътния транспорт, електростанции, елементи за шлюзове (напр. за Суецкия канал), артилерия и друго военно снаряжение за армиите и флота на Австро-Унгария и за износ.
По време на Втората световна война, когато Чехия е окупирана от Нацистка Германия, заводите Шкода произвеждат танкове за немската армия. През 1945 г. предприятията Шкода са национализирани, а предприятията, започващи производство на автомобили в Млада Болеслав, авиозавода в Москва и някои предприятия в Словакия са отделени от фирмата. От 1951 до 1953 г. предприятията Škoda се наричат Závody Vladimíra Iljiča Lenina (Заводи Владимир Илич Ленин). Основните предприятия на холдинга са базирани в град Пилзен.
Предприятия ШкодаРедактиране
Под името „Шкода“ работят следните предприятия (някои от тях имат други собственици, но с право да използват марката):
- Škoda Power a.s. Пилзен, Škoda Power Pvt. Ltd. Индия и Škoda Jinma Turbine Ltd. Китай – производство на оборудване за енергетиката, включително и за атомната енергетика
- Škoda Transportation s.r.o. Пилзен, Škoda Electric a.s. Пилзен, Ganz Škoda Traction Electric Ltd. Будапеща, Унгария, ČKD Vagonka a.s. Острава, Сибэлектропривод Новосибирск, Русия, Škoda Ostrov s.r.o., VUKV a.s. Прага – производство на релсов транспорт, включително локомотиви, метро-влакове, трамваи и тролеи
- Škoda Steel s.r.o. Пилзен – металолеене
- Škoda Machine Tool s.r.o. Пилзен – тежко машиностроене
- Škoda TS a.s. – оборудване за хранително-вкусовата промишленост, хидравлично оборудване
- Škoda JS a.s. – оборудване за ядрената енергетика и нефтохимията.
- Škoda Gear s.r.o. – механични устройства, скоростни кутии
- Škoda Auto a. s. Млада Болеслав – производство на леки автомобили, част от групата през 1925 – 1948 г.
- Škoda TVC s.r.o., Škoda Výzkum s.r.o., Škoda Praha a.s. – спомагателни и изследователски производства
АвтомобилиРедактиране
Шкода 430, 1930 г.
Шкода Рапид, 1934 г.
Шкода 1102 (Tudor), 1950 г.
Шкода 440, 1955 г.
Шкода 1201, 1959 г.
Шкода Фелисия, 60-те години
Шкода Октавия, 60-те години
Шкода 1202, 60-те години
Шкода 1000, 60-те години
Шкода 1203, 70-те години
Шкода 100, 70-те години
Шкода 110, 70-те години
Шкода 105/120, 70-те години
Шкода 105, 80-те години
Шкода 120 Л, 80-те години
Шкода Фаворит, 80-те години
Шкода Форман, 90-те години
Шкода Фелиция, 90-те години
Шкода Октавия, 1999 г.
Шкода Фабия, 2000 г.
Шкода Фабия, 2005 г.
Шкода Октавия, 2006 г.
Шкода Супърб, 2006 г.
Шкода Йети, 2009 г.
Шкода Кодиак, 2016 г.
Концепт-кар Шкода Джойстър
Други превозни средстваРедактиране
Външни препраткиРедактиране
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Škoda Holding“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |