Вижте пояснителната страница за други личности с името Абдул Меджид.

Абдул Меджид II е последният османски халиф, от 19 ноември 1922 до 3 март 1924 г., 29-ия под ред, единственият в османската история от 1517 г., който не е едновременно султан и халиф. Никога не е имал реална политическа власт, като правителството в Анкара му отпуска месечна издръжка от 20 000 турски лири, с годишна равностойност от 30 000 британски лири.[1] Детрониран е от Мустафа Кемал (Ататюрк) на 3 март 1924 г., след като на същия ден халифата официално е премахнат, като преди това, през 1922 година е премахнат и султаната, поради тази причина Абдул Меджид не получава титлата султан. На 5 март 1924 г. Абдул Меджид и членовете на неговото семейство получават по 1 000 турски лири и напускат Истанбул по море и по суша, като се насочват към Румъния, Франция, Италия, Швейцария, Египет и Сирия.[2] След този момент Република Турция започва пълноценно да изпълнява ролята си на конституционна, светска република и фактически наследник на вече несъществуващата Османска империя.

Абдул Меджид II
عبد المجید ثانى
османски халиф
Роден
Починал
23 август 1944 г. (76 г.)
ПогребанСаудитска Арабия
Религиясунитски ислям
Управление
Период19 ноември 1922 – 3 март 1924
НаследникМустафа Кемал (Ататюрк)
Герб
Семейство
РодОсманска династия
БащаАбдул Азис
Абдул Меджид II в Общомедия

Абдул Меджид II умира през август 1944 г. във френската столица Париж.

Източници редактиране