Абидин паша Дино Превезели
Абидин или Абедин паша (на османски турски: پروزلی عابدین پاشا; на турски: Abidin Paşa Dino Prevezeli; на албански: Abedin Dino) е османски офицер, чиновник и писател.[1] Абидин Дино е и виден албански национален деец, един от основните двигатели за създаване на единен Албански вилает в рамките на Османската империя.[2][3]
| Абидин паша Дино Превезели پروزلی عابدین پاشا | |
| османски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Абидин паша Дино Превезели в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в 1943 година в Превеза в албанското семейство на Ахмед бей Дино.[4][5] Учи в училището Зосимеа в Янина и в Парижкия университет.
Установява се в Цариград и влиза в албанската стража на султан Абдул Азис. По-късно е правителствен комисар на стоковата борса в Галата и издава на турски език ръководство по стоковите дела.
По-късно става администратор – служи в Превеза, Родосто, Варна, София, Мамуретюл Азиз и Диарбекир. Става румелийски бейлербей.[6]
В 1876 година е един от създателите на Османската конституция. В 1878 година става главен представител на Призренската лига за Чамерия. Заедно с Абдул Фрашъри, Весел Дино и Мехмед Али Вриони той създава местните клонове на Лигата - Албанския янински комитет и Превезкото събрание.[2]
От август 1879 до март 1880 година е валия на Сиваския вилает.[1] Изпратен е да усмири въстаналите кюрди. Блестящото изпълнение на това поръчение му печели валийството[6] на Солунския вилает в 1880 година.[7][1] На 9 юни 1880 година е назначен за министър на външните работи, но на 12 септември е свален.[6][1] Като външен министър той отбива аспирациите за анексия на албански територии от Гърция и Черна гора.[8]
Валия е в Адана (януари 1881 - октомври 1885),[1] отново в Сивас (октомври 1885 - юли 1886),[1] Анкара (юли 1886 - декември 1893),[1] и Островния вилает (декември 1893 – март 1906).[7][1] Умира през 1906 г. в Истанбул. Погребан е в гробището на Фатих джамия.
Абидин паша е поет, публицист и преводач, Пише стихове, сред които известната творба „Këngë për Shqipërin“ (Песен за Албания, 1879), „Të nxiturit e Shqipërisë duke përpjeturë“ (1880), „Poema e Shenjtë“ (Поема за светец, 1884). Превежда на албански стихове на персийския поет Руми.[9]
Трудове
редактиране- Tercüme ve Şerh-i Mesnevî-i Şerif (1887 – 1888)
- Saadet-i Dünya (1894 – 1895)
- Kaside-i Bürde Şerhi (1894 – 1895)
- Âlem-i İslâmiyet-i Müdafaa (1897 – 1898)
- Meâli-i İslâmiyye (1898 – 1899)
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 54.
- ↑ а б Anamali, Skënder and Prifti, Kristaq. Historia e popullit shqiptar në katër vëllime. Botimet Toena, 2002, ISBN 99927-1-622-3.
- ↑ "İkinci Abdülhamit döneminin aydın vezirlerinden" - "Osmanli İmparatorluğu'nun son dönemlerinde siyasal, bilimsel, kültürel etkinlikleriyle iz bırakmış bir devlet adamı - Abidin Paşa 1843 - 1906 - 1908? // www.fruitarian.net. Архивиран от оригинала на 2015-02-12. Посетен на 11 юли 2014.
- ↑ Karaismailoğlu, Adnan. Abidin Paşa ve Tercüme ve Şerh-i Mesnevi-i Şerif // 1992.
- ↑ Tziovas, Demetres. Greece and the Balkans: identities, perceptions and cultural encounters since the Enlightenment. Ashgate Publishing, Ltd., 2003. ISBN 0-7546-0998-7. с. 65.
- ↑ а б в Абеддин-паша // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. СПб., 1890—1907. Посетен на 2 септември 2013 г.
- ↑ а б World Statesmen — Greece
- ↑ Dino-t e camerise, Cham of Dino family[неработеща препратка]
- ↑ Ahmet Mehmeti, Abedin Dino – poet, shkencëtar, erudit Архив на оригинала от 2011-10-07 в Wayback Machine.. Instituti i Studimeve për Çamërinë
| ? | → | сиваски валия (август 1879 – март 1880) |
→ | Исмаил Хакъ паша |
| Халил Рифат паша | → | солунски валия (март 1880 – юни 1880) |
→ | Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ |
| ? | → | адански валия (януари 1881 – октомври 1885) |
→ | ? |
| Халил Рифат паша | → | сиваски валия (октомври 1885 – юли 1886) |
→ | ? |
| ? | → | анкарски валия (юли 1886 – декември 1893) |
→ | ? |
| Мехмед Акиф паша Арнавуд | → | островен валия (декември 1893 – март 1906) |
→ | Хюсеин Назим паша |