Отваря главното меню

Мехмед Акиф паша Арнавуд

османски администратор

Мехмед Акиф паша Арнавуд Калканделенли (на турски: Mehmed Akif Paşa Arnavud Kalkandelenli) е османски офицер и чиновник.[1]

Мехмед Акиф паша Арнавуд
Kalkandelenli Mehmed Akif Paşa Arnavud
османски администратор
Akif Mehmed Paşa.jpg
Роден
Починал
1894 г. (72 г.)

БиографияРедактиране

Роден е в 1822 г.[2] в северозападния македонски град Тетово (на турски Калканделен) и по произход е албанец, затова и носи прякорите Арнавуд (албанец) и Калканделенли (тетовец). Потомък е на Евзи паша и Айрадин паша.[3] Завършва начално образование в Тетово, след това учи в Цариград и става мютесариф в Скопие.

От септември до ноември 1858 година е управител на Босненския еялет.[4]

Валийство в СолунРедактиране

Валия е в Солун е от януари 1860 до януари 1865 г. и от юни 1867 до февруари 1869 г.[5] При второто си управление в Солун започва издаването на вилаетския вестник „Солун“, който излиза на четири езика – турски, гръцки, ладински и български. Акиф паша не се поддава на гръцкия аргумент да не се използва българския език, тъй като в Македония имало само българогласни гърци, и в политиката си се отнася благосклонно към българските дела. Сближава се със Стефан Салгънджиев, който учи сина му на български език и е редактор на българската секция в „Солун“.[6]

През февруари 1869 година Акиф паша става управител на Дунавския вилает и остава в Русе до октомври 1870 г.[7]

След Русе отново става валия в Сараево и управлява Босненския вилает от април (или януари[1]) до септември 1871 г.[4]

От април до май 1873 година е валия на Призренския вилает.[2] От май до септември същата година е за трети път управител на Солун,[5] а от ноември (или декември[1]) 1873 до април (или март[1]) 1874 година за трети път е валия в Сараево.[4]

От март 1874 до юни 1875 година е министър на правосъдието.[1]

От юли до ноември 1875 г. е валия в Янина.[5]

Валийство в Одрин и Априлското въстаниеРедактиране

От март до септември 1876 година е валия на Одринския вилает, където го заварва избухването на Априлското въстание.[1] Още преди избухването на въстанието Акиф паша изпраща в Цариград писмени предупреждения до Високата порта, че в България върви подготовка за въстание, и иска изпращането на войски, но Портата не обръща внимание на тези искания. Вече назначен за валия в Одрин, докато е още в Цариград Акиф паша прави постъпки пред военния министър Риза паша и иска войски, но получава отговор: „Засега не е необходимо да се изпращат там войски. Обмислят се мерки за в случай на някое произшествие.“ По-късно разговаря с Махмуд Недим паша и отново настоява да се изпратят войски в Одрин, но получава отговор: „Вие идете, след това ще мислим за необходимото, което трябва да се направи“.

След пристигането си в Одрин, получава нови сведения за готвеното въстание и изпраща до Високата порта ново настояване бъдат изпратени войски, но сигналът е просто препратен до военното министерство (сераскерата).[8] При избухванео на въстанието Акиф паша мобилизира войските във вилаета.

След потушаването на въстанието Акиф паша е обвиняван в жестокости. Генерал Кяни паша, професор и парижки възпитаник, изпратен като държавен инспектор да анкетира дейността на извънредните съдилища в българските земи, обвинява Акиф паша в „див стремеж за изтребление на българите“.[8] По предложение на Акиф паша Ахмед ага Барутанлията е повишен в чин майор и награден с орден „Меджидие“.[9]

Последни годиниРедактиране

От април 1877 до февруари 1878 година е валия на Багдадския вилает.[10] От юни 1878 до март 1881 година е валия на Кония.[1]

От май до ноември 1882 и от декември 1882 до септември 1885 година е председател на Държавния съвет.[1][11]

От февруари 1886 до декември 1893 година е валия на Островния вилает.[5][2]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 90.
  2. а б в World Statesmen – Kosovo
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 191.
  4. а б в World Statesmen – Bosnia
  5. а б в г World Statesmen – Greece
  6. Салгънджиев, Стефан. Вилаетский вѣстникъ „Селяникъ“ – B: Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив, 1906, стр. 24 – 25.
  7. World Statesmen – Bulgaria
  8. а б Шишманов, Димитър. Зад Високата порта, Наука и изкуство, София, 1994.
  9. Балкански, Тодор. Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите, Ономастична просопография, ИК „Знак 94“, Велико Търново, 1997, стр. 226.
  10. World Statesmen – Iraq
  11. Салгънджиев, Стефан. Вилаетский вѣстникъ „Селяникъ“ – B: Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив, 1906, стр. 25.
Кани Мехмед паша босненски валия
(18 септември 1858 – 18 ноември 1858)
Кани Мехмед паша
Исмаил Рахми паша Тепеделенлизаде солунски валия
(януари 1860 – януари 1865)
Хюсеин Хюсню паша
Ахмед Ала бей солунски валия
(юни 1867 – февруари 1869)
Мехмед Сабри паша
Мехмед Сабри паша дунавски валия
(17 март 1869 – 1 февруари 1871)
Кючюк Омер Февзи паша
Сафвет паша Татар босненски валия
(27 април 1871 – 10 септември 1871)
Мехмед Асим паша
Абдураман Нуредин паша призренски валия
(април 1873 – май 1873)
Хюсеин Хюсню паша
Кючюк Омер Февзи паша солунски валия
(май 1873 – септември 1873)
Ахмед Мидхад Шефик паша
Мустафа Асим паша босненски валия
(27 ноември 1873 – 6 април 1874)
Дервиш Ибрахим паша
Мехмед Хуршид паша правосъден министър
(март 1874 – юни 1875)
Ахмед Арифи паша
Ахмед Джевдет паша янински валия
(юли 1875 – ноември 1875)
Хюсеин Хюсню паша
Мехмед Назиф паша одрински валия
(март 1876 – септември 1876)
?
Абдурахман Нуредин паша багдадски валия
(април 1877 – февруари 1878)
Мехмед Кадри паша
? конийски валия
(юни 1878 – март 1881)
?
Сервер паша председател на Държавния съвет
(8 май 1882 – 30 ноември 1882)
Ахмед Арифи паша
Ахмед Арифи паша председател на Държавния съвет
(2 декември 1882 – 25 септември 1885)
Ахмед Арифи паша
Абдулах Галиб паша островен валия
(февруари 1886 – декември 1893)
Абидин паша Дино Превезели