Солунският вилает[1] (на османски турски: ولايت سلانيك; на турски: Vilâyet-i Selânik) е вилает в Османската империя от 1867[2] до 1913 година с център град Солун (преди реформата от 1867 година се нарича Солунски еялет). В края на XIX век вилаетът има площ от 33 500 квадратни километра.[3]

Солунски вилает
1864 – 1912
Столица
Население
По оценка от 1911 г.1 347 915 души
Предшественик
Солунски еялет
Наследник
Кралство Гърция
Солунски вилает в Общомедия

Еялетите съществуват до 1867 година, когато при преминаването към унифициращата административна система на вилаетите, Румелийски еялет става част от новосъздадения Солунски вилает.[4][5][6] При създаването на Битолски вилает по-късно в 1874 година, част от земите преминават в неговите граници. Според салнаме за 1877 година вилаетът е съставен от 3 санджака и 16 каази, наброява 27 053 къщи и 393 029 жители.[7]

Населението на вилаета към 1911 година е 1 347 915.[8]

Солунският вилает граничи на изток с Одринския вилает, на север (след Освобождението) с Княжество България, на североизток (след Берлинския договор) с Източна Румелия, на юг с Бяло море, на северозапад с Косовския вилает и на запад с Битолския вилает и след 1881 година – с независимия санджак Серфидже.

Официалният орган на Солунския вилает е вестник „Солун“.[9][10]

В началото на XX век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:[11]

Вилаети % чифлишки села % смесени села % свободни
Солунски вилает 46,10 6,15 47,75
Битолски вилает 14,68 26,30 59,02
Скопски вилает 30,00 20,00 50,00

Вилаетът се простира върху земи, които днес са част от Гърция (Егейска Македония), Северна Македония и от България (части от днешната Област Благоевград). Солунският вилает е закрит след Балканските войни, като територията му е разделена между Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Царство България в 1913 година.

Административно деление

редактиране
 
Карта на Солунския вилает от 1907 година
 
Солунският вилает в Османската империя
 
Гръцки, български и сръбски училища в Солунския вилает към началото на XX век

Административното деление на Солунския вилает в 1880 година е:[12]

Солунски вилает
Име Години
Мехмед Акиф паша Арнавуд юни 1867 – февруари 1869
Мехмед Сабри паша февруари 1869 – септември 1871
Исмаил паша Хекимбашъ септември 1871 – май 1872
Хуршид паша май 1872 – август 1872
Кючюк Омер Февзи паша август 1872 – май 1873
Мехмед Акиф паша Арнавуд май 1873 – септември 1873
Ахмед Мидхад Шефик паша октомври 1873 – февруари 1874
Кючюк Омер Февзи паша февруари 1874 – септември 1875
Мехмед Рефет паша Байтар декември 1875 – юни 1876
Мустафа Ешреф паша юни 1876 – април 1877
Нусрет паша Черкез юни 1877 – декември 1877
Ибрахим Халил паша декември 1877 – юли 1878
Халил Рифат паша юли 1878 – март 1880
Абидин паша Дино Превезели март 1880 – юни 1880
Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ август 1880 – януари 1882
Исмаил Хакъ паша март 1882 – септември 1885
Хасан Хакъ паша септември 1885 – август 1886
Абдулах Галиб паша август 1886 – август 1891
Мустафа Зихни паша октомври 1891 – ноември 1895
Хасан Фехми паша 1895
Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу януари 1896 – януари 1899
Хасан Рефик паша януари 1899 – май 1901
Мехмед Тефик бей Бирен май 1901 – май 1902
Хасан Фехми паша май 1902 – септември 1904
Мехмед Шериф Рауф паша септември 1904 – август 1908
Али Даниш бей август 1908 – септември 1909
Ибрахим Хайрула бей Пиризаде септември 1909 – януари 1912
Хюсеин Казъм бей Кадри януари 1912 – 8 август 1912
Али Ферид паша август 1912 – септември 1912
Мехмед Назъм паша септември 1912

Вижте също

редактиране
  1. Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Macedonia“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
  2. Енциклопедия Британика
  3. Reclus, Éliseé. Europe. New York, 1886, p. 152.
  4. İnalcik, Halil. Rūmeli // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VIII: Ned–Sam. Leiden and New York, BRILL, 1995. ISBN 90-04-09834-8. с. 607 – 611, esp. 610 – 611.
  5. Ursinus, M. Manāstir // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden and New York, BRILL, 1991. ISBN 90-04-08112-7. с. 371 – 372.
  6. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 50, 52. (на немски)
  7. Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.
  8. Teaching Modern Southeast European History. Alternative Educational Materials, p. 26., архив на оригинала от 21 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130921060424/http://lfh.edu.gr/histoiregeographie/sites/default/files/Ressources_pedagogiques/conseils_bibliographiques/WorkBook3.pdf, посетен на 23 юни 2012 
  9. Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870 – 1920
  10. Iστορία του Tύπου της Θεσσαλονίκης, архив на оригинала от 13 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121113111617/http://wwk.kathimerini.gr/kath/7days/1995/02/26021995.pdf, посетен на 23 юни 2012 
  11. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 17.
  12. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 75. (на английски)
  13. World Statesmen – Greece