Отваря главното меню

Аборигени (Древен Рим)

Аборигените/Аборигините (на гръцки: Ἀβοριγῖνες; на лат.: Aborigĭnes, Aborigines, Aborigeni), според древноримските историци и митолози се наричат най-старите жители на Централна Италия — коренното население на страната, противопоставено на колонистите. Вероятно името им произлиза от гръцката дума Βoρείγoνoι.

Преданието гласи, че така се нарича племето, живяло в Лациум и управлявано от цар Латин, при което дошъл Еней.[1] Според някои автори аборигените живеели отначало в планинински обиталища, а по-късно се настанили край сабинския град Реате, откъдето прогонили сикулите.[2]

Много от царете на аборигените са обявени за богове — Сатурн, Тибрис, Фаунус, Авентин, Пик и Латин, на чието име е наречена местността Лациум (Latium), а също народът и езикът (латински). Столицата на това царство е град Лаурентум.

Според легендата аборигените заедно с троянците са първоначалният народ на латините. Римският историк Юстин казва, че Ромул е абориген.

Общоприетата етимология на името (ab origine — „от началото“, т.е. „първоначален“), според която аборигените са коренното население, влиза в противоречие с някои древни автори, които ги смятат за древногръцки имигранти, а не за коренно население.[3]. Други възможности за произхода на названието: arborigines — „родени от дървото“ и aberrigines — „номади“. Старогръцкият поет Ликофрон нарича жителите на Централна Италия „Boreigonoi“.[4]

Според преданието Еней и неговите троянци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си Лавиния за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на рутулите и етруските, Еней нарича двата народа с едно общо име — латини, в чест на цар Латин, загинал скоро преди това в сблъсък с рутулите.[5]

ИзточнициРедактиране

  1. Тит Ливий, Ab urbe condita, I,1.
  2. Дионисий Халикарнаски. Римски древности, 1.9.
  3. Марк Порций Катон Начала (Origines), 5.6.7.
  4. Ликофрон. Alexandra, 1253.
  5. Тит Ливий, Ab urbe condita, I, 2.

ЛитератураРедактиране