Абсолютна звездна величина
Абсолютна звездна величина в астрономията е видимата величина, каквато тя би била ако наблюдавахме светилото от разстояние 10 парсека. Абсолютната болометрична звездна величина на Слънцето е +4,7.
Абсолютната звездна величина позволява сравнения на яркостта на два обекта, независимо от разстоянието, от което те са наблюдавани.
Абсолютна звездна величина на звезди и галактики (M)
редактиранеПри разглеждане на звезди и галактики за стандартно разстояние е прието 10 парсека (около 32,616 светлинни години или 3×1014 километра). Звезда на разстояние 10 парсека има паралакс от 0,1" (100 ъглови милисекунди).
При определяне на абсолютната звездна величина е необходимо да бъде указан видът на електромагнитното лъчение на обекта. Ако се измерва отделената в целия електромагнитен спектър енергия, правилният термин е болометрична величина. Величината намалява с нарастване на яркостта на тялото.
Много от звездите, видими с невъоръжено око на небсния небосвод, имат абсолютна звездна величина многократно по-голяма от тази на Слънцето:
- Ригел – −7,0
- Денеб – −7,2
- Наос – −7,3
- Бетелгейзе – −5,6.
За сравнение Сириус има абсолютна звездна величина равна на 1,4, докато Слънцето, чиято величина се използва за отправна точка на скалата, има величина от 4,83.
Познати са звезди с абсолютни величина от −10 до +17. Абсолютните величини на галактиките обаче могат да бъдат значително по-големи поради големия брой звезди който съдържат. Например величината на гигантската елиптична галактика M87 е −22.
Изчисление
редактиранеАбсолютната звездна величина може да бъде изчислена от видимата величина и разстоянието до звездата по формулата:
където е равно на 10 парсека (≈ 32 616 светлинни години) и в разстоянието до звездата; или:
където е паралакса на звездата и е една ъглова секунда.
Примери
редактиране- Ригел има видима величина mV=0,18 и се намира на 773 светлинни години.
- MVRigel = 0,18 + 5×log10(32,616/773) = −6,7
- Вега има паралакс 0,133" и видима величина от +0,03
- MVVega = 0,03 + 5×(1 + log10(0,133)) = +0,65
- Алфа Кентавър има паралакс 0,750" и видима величина −0,01
- MVα Cen = −0,01 + 5×(1 + log10(0,750)) = +4,37
Видима величина
редактиранеПри известна величина видимата величина може да се изчисли при за разстояние по формулата:
Видима величина на планети (H)
редактиранеЗа планетите, кометите и астероидите, абсолютната звездна величина се определя като видимата величина, която обектът би имал, ако се намира на разстояние от една астрономическа единица от Земята и на същото разстояние от Слънцето, във фазов ъгъл от нула градуса. Такова положение на практика е невъзможно, но е удобно за математическите изчисления.
Изчисления
редактиранеФормула за H: (абсолютна звездна величина)
където е видимата величина на Слънцето на разстояние от 1 АЕ (−26,73), е геометричното албедо на тялото (между 0 и 1), е радиуса на тялото и е 1 астрономична единица (astronomical unit или А.U.) (≈149,6 Gm).
Примери
редактиранеЛуна: = 0,12, = 3476/2 km = 1738 km
Видима величина
редактиранеАбсолютната звездна величина може да се използва за намиране на видимата величина на тялото:
където:
е 1 АЕ, е фазовият ъгъл Слънце-тяло-наблюдател; откъдето следва:
е фазовия интеграл (интеграция на отразената светлина от 0 до 1)
- Пример в случай на идеално дифузно отражение от повърхостта на сфера – добро приближение за случая на планети в Слънчевата система:
- Разстояния:
- наблюдател-тяло
- Слънце-тяло
- наблюдател-Слънце
Примери
редактиранеЛуна
- = +0,25
- = = 1 АЕ
- = 384,5 Mm = 2,57 милиона АЕ
- Колко ярка е Луната при наблюдение от повърхността на Земята?
- При пълнолуние: = 0, ( ≈ 2/3)
- (истинска стойност −12,7) При пълнолуние луната отразява 30% повече светлина от колкото при идеално дифузно отражение.
- При първа/последна четвърт: = 90°, (в случай на идеално дифузно отражение)
- (истинска стойност −11,0) При малки фазови ъгли формулата за дифузно отражение дава по-добри резултати.
- При пълнолуние: = 0, ( ≈ 2/3)
Външни препратки
редактиране- ((en)) Системата на небесни величини
- ((en)) Информация за звездните величини
- ((en)) Информационна система за търсене на звездни величини
Вижте също
редактиранеДиаграма на Херцшпрунг-Ръсел – показва зависимостта на абсолютната яркост или светимостта към спектралния цвят или повърхностната температура на звездите.