Денеб (α Cygni, Алфа от Лебед) е една от ярките звезди в нашата галактика. Като звезда с видима звездна величина малко над 1, тя се нарежда на 19-о място в списъка на най-ярките звезди в нощното небе.

Денеб
Звезда
Cygnus constellation map.png
Местоположение на Денеб в съзвездието Лебед.
Общи данни
Ректасцензия 20h 41m 25,9s
Деклинация +45° 16′ 49″
Разстояние 2615 ± 215 ly
Видима зв. величина (V) 1,21 – 1,29
Съзвездие Лебед
Астрометрия
Радиална скорост (Rv) −4,5 km/s
Видимо движение на звездите (μ) RA: 1,99 mas в год.
Dec: 1,95 mas в год.
Паралакс (π) 2,29 ± 0,32 mas
Абсолютна звездна величина (V) −8,38
Характеристики
Спектрален клас A2 Ia
Цветови индекс (B − V) +0,09
Цветови индекс (U − B) −0,23
Физически характеристики
Маса 19 ± 4 M
Радиус 203 ± 17 R
Повърхностна темп. 8525 ± 75 K
Светимост (LS) 196 000 ± 32 000 L
Металичност −0,25 dex
Повърхностна гравитация 1,10 ± 0,05 cgs
Денеб в Общомедия

Намира се в съзвездието Лебед. Съзвездието носи също и името Северен кръст заради своята форма. Денеб е на върха на кръста. Тя е и най-северната точка от Летния триъгълник – фигурата, която образуват Денеб, Вега и Алтаир. Тези три бели звезди имат подобни повърхностни температури и най-горещата от тях е Вега, с температура на повърхността 9500 K. Вега и Алтаир са наистина много ярки, но това се дължи на тяхната близост до нас – Вега е на 25 светлинни години, а Алтаир – на 16,8 светлинни години. Денеб обаче се намира на повече от 2500 светлинни години от нас и разположена на това разстояние, тя следва да има яркост, която е 200 000 пъти по-голяма от яркостта на Слънцето, за да се вижда като звезда с магнитуд 1.

Денеб е същински син свръхгигант с диаметър, изчислен от нейната температура и яркост на около 200 слънчеви диаметра.[1] Ако се постави на мястото на Слънцето, нейните външни слоеве ще достигнат до орбитата на Земята. Въпреки че светлината ѝ видимо не се променя, в нейния спектър се наблюдават промени.[2] Звездният вятър на звездата я кара да губи средно 8 ± 3×10−7 M годишно, което е около 100 000 пъти повече от годишните загуби на Слънцето или еквивалентно на една земна маса на всеки 500 години.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Chesneau, O. и др. Time, spatial, and spectral resolution of the Hα line-formation region of Deneb and Rigel with the VEGA/CHARA interferometer. // Astronomy and Astrophysics 521. 2010. DOI:10.1051/0004-6361/201014509. с. A5.
  2. Yüce, K. и др. On the variability of the A0 supergiants 9 Per, HR 1035, 13 Mon, Deneb, and HR 8020 as seen in FCAPT Strömgren photometry. // New Astronomy 66. 2019. DOI:10.1016/j.newast.2018.07.002. с. 88 – 99.
  3. Aufdenberg, J. P. и др. The Spectral Energy Distribution and Mass-Loss Rate of the A-Type Supergiant Deneb. // The Astrophysical Journal 570 (1). 2002. DOI:10.1086/339740. с. 344.