Абстиненция
Абстиненцията (от латински: abstinens – „липсващ“, „отсъстващ“) е доброволен отказ от задоволяването на плътски желания, вкусове и страсти[1], които доставят удоволствие.
Религиозно значение
редактиранеМного религии изискват от последователите си да спазват т. нар. пости – период на въздържане от храна, алкохолни напитки, полови контакти, празненства и изобщо всякакви удоволствия. Според религиозните учения, по този начин човек се уподобява на светиите и принася духовна жертва на Бога (...жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено. Пс. 50:18).[2] [3] [4][5][6][7]
Профилактична абстиненция
редактиранеКато профилактична (предпазна) абстиненция в медицината се означава въздържането от определени действия, навици или храни, с цел да се предотврати развитието на определено заболяване или да се подпомогне неговото лечение. Примери за профилактична абстиненция са:
- въздържане от храни, съдържащи захар – при диабет;
- въздържане от храни, съдържащи мазнини и холестерол – при атеросклероза;
- въздържане от тютюнопушене при заболявания на дихателната система, при рак на долната устна и орофаринкса, носни полипи и други;
- въздържане от говорене след операция на гласните струни или отстраняване на сливиците;
- и други.
Наркотична абстиненция
редактиранеКато наркотична абстиненция се означава състоянието, при което наркозависимото лице е лишено от веществото, към което е пристрастено (алкохол, власт, стимуланти, опиати и др.) и изпитва силно, тежкопреодолимо влечение да си го набави. Наркотичната абстиненция има два компонента:
- Психологична – това е силното желание да се изпита т. нар. „кик“ – удоволствието от въздействието на наркотика и чувството за комфорт, и релаксация, свързани с обстановката за неговата употреба (общуването с други наркозависими, специфичната „задушевна“ атмосфера на наркосбирките);
- Физиологична – изразява се в нарушаване на нормалното протичане на физиологичните процеси в организма, в отсъствие на наркотичното вещество; това може да бъде:
Някои вещества и продукти, като кофеин, теин, теобромин, никотин, марихуана и други, предизвикват основно психологична пристрастеност; физиологична зависимост възниква рядко и само след продължителна прекомерна употреба. Други, като кокаина и амфетамините бързо предизвикват физиологична зависимост, която обаче също така бързо се преодолява (в рамките на една-две седмици), с по-голямо усилие на волята. Трети, като хероина и антидепресантите, предизвикват тежка физиологична зависимост, която е почти невъзможно да бъде преодоляна без медицинско лечение.
При рязко лишаване от наркотика настъпва абстинентна криза.
Източници
редактиране- ↑ O'Brien, Jodi. Encyclopedia of Gender and Society. SAGE Publications, 2009. ISBN 978-1-4129-0916-7. с. 155. In this subset of abstinence-only education programs, young people vow chastity until marriage and wear a "purity ring" to demonstrate a commitment to sexual abstinence.
- ↑ Fasting Guidelines // Lutheran Church–Missouri Synod, 2016. Архивиран от оригинала на 2018-03-17. Посетен на 2022-02-11.
- ↑ Buchanan, Colin. Historical Dictionary of Anglicanism. Scarecrow Press, 27 February 2006. ISBN 978-0-8108-6506-8. с. 182. In the 1662 Book of Common Prayer, there is a list of "Days of Fasting, or Abstinence", consisting of the 40 days of Lent, the ember days, the three rogation days (the Monday to Wednesday following the Sunday after Ascension Day), and all Fridays in the year (except Christmas, if it falls on a Friday).
- ↑ The Discipline of the Allegheny Wesleyan Methodist Connection (Original Allegheny Conference). Salem, Allegheny Wesleyan Methodist Connection, 2014. с. 37, 44.
- ↑ Fundamental Beliefs // 2005. Архивиран от оригинала на 2006-03-10. Посетен на 2022-02-11.
- ↑ Tähtinen, Unto. Ahimsa: Non-Violence in Indian Tradition. London, 1976. с. 107–111.
- ↑ Walters, Kerry S. Religious Vegetarianism From Hesiod to the Dalai Lama. Albany, 2001. с. 37–91.
